Пътуването вървеше много добре. Посетих много нови места, за които никога не бях чувала, видях и много от моите фенове.
Усетих как бавно започвам да се отпускам и да гледам от друга гледна точка на живота.
Много млади хора дойдоха при мен да ми задават въпроси за отвличането, дадох и много интервюта. Нямах време да си обърна главата нито за миг. Ако мислите, че е лесно да си известен-много се лъжете.
-Как ти се струва турнето?-попита Джейдън.
-Забавно е,-отвърнах с усмивка.-но е доста изморително да си сред толкова хора.
-Ще свикнеш.
Знаех това. Харесваше ми емоцията, с която ме зареждаха моите фенове. Въпреки това не спирах да мисля, че има потенциална опасност за живота ми. Матиа е някъде там и ще се върне за мен, усещам го.
Ноен правеше всичко по силите си да ме разсейва от тази мисъл. Обещаваше ми, че никой няма да ме докосне с пръст, докато аз съм жива. Нямах никакви новини от Тони, но Ондреаз ми каза, че всичко върви добре.
Гледах да изкарам цялото преживяване на макс, да усетя пълната енергия на пътуването, да съм с приятелите си.
Една от любимите ми спирки беше в Далас Тексас. Там се бяха събрали около 70 000 човека, които чакаха цял ден да се видят с нас. Не мога да ви опиша какво изпитах.
Преминахме през фотосесии, имах шанс да си поговоря с феновете, но едно момиче ми направи най-силно впечатление. Беше облечена с бяла тениска, а картинката на гърдите ѝ беше моя снимка. Носеше своята китара и ме помоли да се разпиша на нея.
-Искаш да станеш музикант?-попитах, докато подписвах нейната красива китара.
-Да.-усмихна се тя.-Искам някой ден да създавам музика, която да е близка до хората, до сърцата им.
Този отговор много ми хареса, искрено ме накара да се усмихна. Помолих я да остане до края на целия този хаос. Исках да си поговоря още малко с това момиченце.
След като снимките и срещата приключиха, аз и момичето седнахме на кафе в едно заведение на отсрещната улица. Тя беше толкова щастлива, че може да прекара малко екстра време с мен. Дори ми сподели, че преминавала през тежък период на депресия и аз съм ѝ показала, че всичко може да бъде предотвратено.
-Как се казваш?-попитах я.
-Жаклин.-отвърна тя с усмивка.
-Прекрасно име.
Двете продължихме да си говорим, но аз исках да чуя гласа ѝ. Помолих я да ми изпее нещо, да посвири. В началото отказа, но аз ѝ обещах да пея с нея. Тя се съгласи и си избра една песен от филма на Дисни- ,,Лимонадената банда", която се казва "More than a band". Обожавах този филм, както и да тази песен. Започнах да пея, докато момиче нежно местеше пръсти по струните на китарата. Когато тя започна да пее аз млъкнах и се заслушах. Имаше прекрасен глас, дори невероятен. Толкова спомени от детството ме връхлетяха с тази песен. С приятелите ми всеки ден се събирахме у дома и гледахме различни филми на Дисни, но този ни беше любим.
Когато Жаклин приключи да пее, аз се изправих на крака и започнах да пляскам, както и няколко клиенти на заведението около нас. Помолих я да я заснема как пее с мен и да я кача в ТикТок. Тя се съгласи, за това го направихме. Хората я харесаха.
-Благодаря ти.-тя ме прегърна.
-За нищо.-усмихнах се нежно.
