Когато пристигнахме пред въпросната клиника ми направи впечатление, че е нетипично голяма. Приличаше на старинен замък от 60-те години на 18-сти век. Хората, тоест пациентите, се разхождаха свободно из градините, ползваха басейна и ядяха хубава храна, за разлика от нас.
-Добър ден,-проговори рецепционистката.-мога ли дави помогна?
-Дошли сме на посещение на Тони Лопез.-обясни аз задъхано на пресекулки.
-Да.-тя провери в компютъра.-Стая 333.
-Благодаря ви.
Ноен и Алехандро останаха пред стаята в случай, че се нуждая от помощ. Бавно натиснах дръжката на вратата, поех си дълбоко дъх и я отворих внимателно. Тони седеше на леглото си с книга в ръка и си четеше най-спокойно. Аз се приближих към леглото и събрах ръцете си заедно. Той не отдели поглед за миг от книгата, сякаш е знаел, че ще дойда да го видя.
-Лина,-възкликна той без да помръдва поглед.-мина много време.
-Зарежи игричките, Тони,-отрязах го много рязко.-кажи ми какво общо имаш с изчезването на Глория и Каролина.
Тони затръшна дебелите, твърди корици на книгата, след това я остави на масата до леглото си и чак тогава премести погледа си към мен. Изглеждаше спокоен.
-Няма как да имам общо, затворен съм тук, а Матиа е извън страната.-обясни той.
-И ми казваш, че от всички мафиоти ти имаш връзка само с Матиа. Защо ли не ти вярвам, Тони?
-Не, нямам връзка само с Матиа, но за сега нямам нужда от никой друг.
Държанието е хладнокръвно, очите му се помръдват, а жестовете на тялото му не са нервозни. Изглежда или не лъже, или може добре да прикрива лъжите си. Колебая се какво да си мисля, какво да очаквам.
-Ако бях на твое място,-започна той, но направи кратка пауза.-щях да питам Ноен за роднинските му връзки и миналото му.
-Защо ми е да го питам за това?-попитах.
-Защото ти трябва да го знаеш.
-Тогава ми кажи, каквото знаеш.
-Не е моя работа да се меся там. Живее ми се, Лина. Нищо лично.
Преглътнах мъчително. Какво има предвид под ,,живее ми се"? Първо Матиа, а сега и Тони ме предупреждава за Ноен. Защо им е да го правят? И трябва ли да вярвам на тези, които ме отвлякоха и малтретираха?
-Тони, каквото и да знаеш време е да ми го кажеш. Матиа изпя някои неща...
-Точно заради това напусна града.-той ме прекъсна и се усмихна самодоволно.
Матиа е напуснал страната, защото ми е казал някои неща за Ноен. Но той дори не каза нищо съществено. Фактите, които научавам не ми стигат за нищо. Искам да подредя пъзел от 3 000 части, което е практически невъзможно за мен. Все пак аз не знам почти нищо.
-Моля те,-затръшках се аз.-трябва да ми дадеш някакъв съвет или ключ.
-Можем да си помогнем взаимно.-той се усмихна и кимна с главата си.
-Как?
-Аз ти давам нужната информация, а ти ще свидетелстваш, че не съм те отвличал и ще кажеш, че си си го измислила.
-Моля?-възкликнах.-Няма шанс.
-Направо го и ще ти изпея всичко, ще ти кажа, каквото пожелаеш.
Сериозно се замислих за момент. Наистина исках да разбера какво се случва около мен, но няма шанс да излъжа полицията, за да спася задника на Тони. Какво да правя?
Бележка от автора:
Здравейте, прекрасни. Знам, че си взех една дълга, незаслужена почивка от писането на тази история.🙄
Според вас какво е най-редно да направи Лина? Да разбере истината от Тони или от Ноен?🤔
