Гледната точка на Ноен:
Не биваше да избухвам. Не биваше да казвам всички онези неща на Лина, не биваше да се държа така. Избухнах за миг и сега съм поставен в ситуация, от която дори след смъртта няма да се измъкна.
Отидох в Атикъс с надеждата да получа съвет или нещо, което да ме спаси от тази ситуация. Моят добър приятел веднага разбра, че нещо се е случило. Извади две стъклени бутилки с бира и ми я подаде. Аз надигнах шишето рязко и отпих голяма глътка от хмелената течност.
-Казвай, какво стана?-попита той.
-Лина ме обвини, че заплашвам живота ѝ, аз се ядосах и може би съм казал някои неща, които не биваше да казвам.
-Много кофти.
-Да.-наведох глава.
Въртях пръста си по отвора на стъклената бутилка, след това отпих втора голяма глътка. Дойде втора бутилка, трета, четвърта. Главата ми се въртеше като въртележка на панаир, но това не ме грееше. Исках само Лина и нищо друго.
-Добре, защо не ѝ се извиниш?-попита той.
-Не мисля, че ще стане.
-Тогава ѝ купи нещо. Покажи и обичта си, докажи, че си сериозен спрямо нея.
-И какво да ѝ купя?-погледнах го.
-Някакво животно, не знам.
Да ѝ купя животно. Не мисля, че това ще ме спаси от ужасното ми положение, но поне ще ѝ дам нещо за спомен от мен. Подаръкът не не тревожеше, исках да разбера от къде Лина си е набила тази идея за мен.
-Мислиш ли, че знае за него?-вдигнах глава и погледнах към Атикъс.
-Няма как.-той се засмя.-Само аз, ти и Матиа знаем за него, а Матиа дори не е в града. Няма от къде да разбере.
-Кога е заминал?
-Преди няколко дни. Поне така ми казаха.
-Кой? Пейтън ли? Или Крис?
-Пейтън.-засмя се той.
-Типично.-засмях се.
Вярно е. Крия нещо от Лина, което е доста голямо, но ме е страх от нейната реакция, страх ме е, че ще ме намрази завинаги и няма да я видя повече. За момента няма да казвам нищо, но не мога да го крия вечно.
-Какво животно да ѝ взема?-попитах.
-Куче, заек, нещо, което момичетата харесват. Не разбирам от техните там неща.
Добре, предполагам ще ѝ взема нещо и ще се моля на Боговете да ми прости, защото не искам да съм далеч от нея. Да знам как звучи, звучи много смешно, но тя е първото момиче, което наистина се докосва до мен, не просто до Ноен от улицата, а до истинския Ноен, който има сърце.
Бележка от автора:
Съжалявам, че тази част не е много описателна, но я пиша за трети път и честно казано съм бясна, хаха.🙄
Не се сърдете, следващата ще е по-добра. Освен това по-нататък ще става все по-интересно!💛
