Най-накрая турнето приключи и можех да се върна в моя дом. С момчетата от Sway решихме да вземем по-ранен полет, а другите си намериха билети за по-късния.
С Ноен се оказахме с леко разминаване в полетите, но обеща, че ще дойде в нас като кацне. Нямах търпение.
Когато кацнахме в Л.А имаше ужасно дълга опашка, тъй като се е появила пандемия на вируса COVID-19. Нямах представа какво е това, но от новините разбрах, че е обявена карантина. Трябва всички да си седим по домовете и да избягваме социализация.
Някак си успяхме да се прекараме през летището и да се приберем, но целият ни ден измина в чакане на летището. Бях просто разбита. Исках да си легна и да умра обгърната в топлите си, меки завивки.
Джейдън извади своя ключ за входната врата, но аз забелязах нещо странно.
-Джей, почакай!-възкликнах.
Той ме погледна объркано, както и другите, аз се приближих, за да открия по ключалката драскотини. Врата вече беше отключена. Не просто отключена, а разбита.
-Някой ни е идвал на гости.-отбеляза Джош и бутна вратата.
Всички влязохме вътре, за да завари къщата с краката нагоре. Телевизорите ни бяха на земята, огледалата бяха счупени, много от дрехите ни бяха разкъсани, а стъклената врата към басейна в задния двор лежеше на земята разбита на хиляди парченца.
Грифин побърза да се обади в полицията, но заради тази глупава пандемия, всички полицаи бяха заети с проверки по летищата и в крайна сметка ни оставиха сами да се оправяме с престъпление.
Аз и Корадо побързахме да се качим в нашата стая, тъй като в един плик бях скрила парите от турнето, които смятах да изпратя на семейството си. Влетях в стаята и надигнах матрака на леглото.
-Странно,-възкликнах.-парите са тук.
-Моите също.-отбеляза Корадо.
Веднага слязох долу и помолих момчетата да проверят по стаите си дали им липсват пари или някакви вещи. Всичко си беше на място, само долния етаж е изпочупен.
-Защо им е да влизат в нечия къща и да не откраднат нищо?-попита Антъни.
-Това не е кражба, Ант,-Грифин извъртя поглед.-това е предупреждение.
-Какво?-попитах объркано.
-Замислете се. Няма логика някой да влезе в къща и да не открадне. Някой много ни е вдигнал мерник. Къщата е само началото.
Веднага в съзнанието ми изкочи лицето на Матиа. Няма да се изненадам, ако той и хората му са влезли в нашата къща. Обадих се на Алехандро, тъй като той пътува с Ноен и останалите, да го питам до къде са стигнали. Вече са на летището, но в близките три часа няма да бъдат при нас.
-С Ноен и Атикъс задължително трябва да дойдете в нашата къща.-обясних.
-Защо?-попита той.
-Ще видиш сам.
