Прекарахме една безсънна нощ в нашата огромна къща. Никой не можа да мигне или да си легне спокойно в леглото си.
Полицията така и не се отзива на сигнала ни, за това се наложи да отидем лично. Аз, Грифин и Джейдън отидохме да подадем сигнал, докато останалите довършваха почистването на остатъка от къща. Няма да ви казвам колко човека имаше в районното преди нас. Беше пълно до тавана.
Прекарахме два часа чакайки с някакви жени и деца, с мъже, които приличаха на току-що избягали от затвора, но чакането си струваше. Приеха ни, дори се отзоваха доста отговорно към нашия случай. Ако бяхме в България оправяй се, както можеш.
Попълнихме нужните документи, дадохме нужните показания и бяхме свободни да се приберем. Най-накрая. У дома.
Мисълта, че полицията ще се заеме с този ужасен случай ме успокои, но не можех да спра да мисля, че хората причинили това са способни на много по-лошо. Можеха да ни убият или да влязат, докато ние спим.
Прекарах 45 минути под душа, докато топлата вода бавно зачервяваше кожата ми, а пръстите ми втриваха шампоана в косата. Тананиках си песента на Rita Ora-Let you love me и си танцувах под душа. Сигурна съм, че не съм единствената, която го прави.
Излязох изпод душа, обвих кърпа около тялото и главата си. Погледнах се в огледалото и се усмихнах сама на себе си, не знам защо. Излязох от банята. Лампата в стаята ми беше изгасена, а помня, че я оставих светната. Цялата спалня бе потънала в мрак, но чувах шумолене около себе си. Отстъпих назад и си поех дъх.
-Корадо?-попитах.-Тук ли си?
Бях твърде изплашена да светна лампата, но усещах чуждо присъствие в стаята. Бавно приплъзнах ръката си по студена стена и я спрях върху ключа си. Натиснах го и светлината бързо освети стаята, за да разкрие висока мъжка фигура обърната с гръб към мен да гледа през прозореца.
-К-Кой си...-започнах да говоря.
Човека се обърна с лице към мен. Кръвта във вените ми замръзна, цялото ми тяло се скова. Премигвах като слепец, капки от мократа ми коса падаха по раменете ми и се стичаха по гърдите и надолу по ръцете ми.
-Не сме се виждали отдавна.-той се приближи към мен и се усмихна широко.
Матиа. Знаех си, че ще се върне за мен, просто го знаех. Тъкмо, когато си отворих устата, за да извикам някой от момчетата, Матиа се приближи към мен, сложи ръка на устата ми и ми направи знак с пръста да мълча. Аз се разтреперих.
-Ако си поне малко умна ще мълчиш.
Кимнах с глава. Как е влязал въобще? Кой го е пуснал и дали някой знае, че той е тук? Трябва да намеря начин да извикам Ноен или брат ми преди да е станало твърде късно. Но въпроса е как.
