Двамата с Джейдън се прибрахме у дома, но той отказа да ми разкаже какво се е случило между него и Чейс. Опитах се да не се бъркам и да не настоявам, но много исках да разбера дали Чейс му е направил нещо.
Още не мога да разбера защо не ме хвана за гърлото, когато имаше тази възможност и дали въобще иска да ме убие?
От друга страна мислех за Ноен, който дори не ми се е обаждал, откакто ми призна своята малка тайна. Исках да му кажа, че брат му ме е открил и за малко не ме е хванал, но защо да го правя? Животът ми не беше в опасност, нито пък аз се чувствах така. Просто бях...объркана.
Джейдън се затвори в стаята си. Отказваше да яде и да излезе. Притесних се за него, много пъти се опитах да поговоря с него.
-Джейдън, моля те, излезе от стаята и ми разкажи какво стана.-опитах се.
-Не мога, Лина,-отвърна той през дебелата затворена врата.-той ми заповяда да си мълча или ще стане лошо.
-Няма да разбере, че си ми...
-О, ще разбере.-прекъсна той.-Чейс знае всичко за всички.
Щом знае всичко за мен, защо още не ме е нападнал заедно с всички, които обичам и са около мен? Какво чака?
Седнах в стаята си и се опитах да осмисля думите му, да преценя играта му. Корадо се опита да изглежда съпричастен, но брат ми не си пада от най-топлия вид хора. Той по- скоро гледа на нещата от ъгъл, който само той може да види. За него няма значение дали ще умре, или ще живее. Важното е да умре с достойнство. Мен също не ме е страх от смъртта. Никога не ме е било, но съм много млада, за да се тревожа за това.
Джейдън от своя страна е параноик, макар и да се опитва да не го показва. Видях го и много пъти съм го виждала да откача.
-Нещо с мен ли е свързано?-попитах последно преди да се откажа.
-Да.-отвърна Джейдън през вратата.
Отново никакъв страх. Защо изпитвам тази сигурност, когато всеки друг се страхува, че може да изгуби битката? Може би, защото се доверих на грешните хора и си изпатих, а сега не се доверявам на никого и има шанс да оцелея. Пълна лудост. Наистина, само един лунатик би се върнал при човек, който заплашва живота му, но ето ме мен. Да, аз бих се върнала при Чейс, само за да усетя пак онова спокойствие и сигурност, което не забелязах по-рано заради объркването.
Само, ако можех да го видя или да говоря с него. Поне веднъж. Да разбера защо прави всичко това и какво общо има с мен. Само това искам...нищо повече.
