По време на пътуването към дома не можех да спра да мисля за думите на Тони и Матиа относно моето гадже. Възможно ли е двамата да ми въртят някакъв номер, за да ме отделят от Ноен?
Ноен изглеждаше сравнително спокоен през целия път. Може би не подозираше, че е ставало въпрос за него. Седях на задната седалка и нервно удрях с длан по коляното си, докато силната музика гърмеше в колата през целия път. По челото ми бавно се стичаше студена пот, а кокълчетата по ръцете ми бяха побелели от стискане.
Прибрахме се вкъщи и Корадо веднага се втурна да ме засипва с хиляди въпроси, но аз не се чувствах в настроение да отговарям на всичко. Избутах го леко от пътя си и се качих горе в стаята ни. Можех да чуя бавни стъпки зад мен и предположих, че Ноен ме е последвал до стаята. Влязох през вратата като ураган и седнах на леглото. Ноен бавно затвори вратата след себе си и ме погледна в очите очаквайки да му кажа какво не е наред. Изведнъж внезапен порив на гняв и страх обзе тялото ми. Не можех да мисля трезво, нито да контролирам тона си, опитах да си поема въздух и да изкарам цялото напрежение навън, но не се случи.
-Какво има?-попита Ноен и седна до мен като отпусна ръката си на раменете ми.
Аз хванах ръката му и я изблъсках далеч от мен. Той ме изгледа изненадано, докато аз се изправях от леглото заемайки поза пред него. Гледах го право в очите, за да съм сигурна, че няма да ме излъже.
-Достатъчно, Ноен,-възкликнах аз и бързо с кръстих ръце.-искам отговори.
-За какво говориш?-попита той.
-Тони ми каза да те питам за семейството ти и точно това смятам да направя.
Ноен изглеждаше стъписан, когато чу думата ,,семейство" да излиза от устата ми и ме изгледа така, все едно зад мен седеше привидение от друго измерение.
-Какво общо има семейството ми?-попита той и се опита да се направи на разсеян.
-Писна ми от игрички,-извиках.-искам да ми кажеш какво общо има твоето семейство с опасността, която ме грози.
-Нямам какво да ти кажа.
-Ноен, разбираш ли, че всички мои близки, както и аз, са изложени на огромен риск и ти трябва да ми съдействаш. Бог знае къде са Глория и Каролина сега. Моля те.
-И да ти кажа не мога да ти помогна.
-От кога имаме тайни?-извиках.
-Има някои неща, които просто не трябва да знаеш, ясно?-изкрещя той и се изправи на крака заставайки пред лицето ми.
Настъпи неловка тишина. Виждах как гнева в него бавно се превръща в страх, а смелостта в мен прераства в тъга. Бях готова да се разплача всеки момент, но трябваше да съм силна. Поне този път.
Ноен ме погледна в очите. Дълбоко аз можех да видя как нещо в него се разкъсва и е готово да говори, но студената му страна се старае да запази всяка болка вътре в слабото му, бледо тяло. Той седна на леглото и наведе глава, впи погледа си в паркета на пода и се вглеждаше в детайлите по него. Аз грабнах ръката му в моята и нежно я погалих с върха на палеца си. Исках да знае, че не е сам и може да ми има доверие, но онзи страх, че може да го оставя не му дава мира и покой.
-Добре,-проговори той разбивайки тишината настанала между нас.-ще ти кажа всичко, но обещай да не ме оставиш.
-Обещавам.-кимнах.
