Последната ни спирка от турнето беше в Ню Йорк. Винаги съм си мечтала да отида там и да посетя огромните блокове създадени само от стъкло. Очакваше се този път да се съберат около 800 000 човека, може би повече, но до тогава имахме свободно време. Двамата с Ноен решихме да го запълним като се разходим из сентръл парк или да хапнем сладолед някъде, но всички планове се промениха, когато останалите казаха ,,и ние ще дойдем". Събрахме се доста хора-аз и Ноен, Корадо, Джейдън, Грифин, Антъни, Брайс, Авани, Джош и Неса, Мади Монро, Ондреаз и Ник.
Разхождахме се из сентръл парк, докато Брайс и Джош тичаха наоколо и задаваха глупави въпроси на случайни хора. В това се съдържаше новото им видео за YouTube.
Аз и Ноен се отделихме по-назад от другите, хванахме се за ръце и вървяхме бавно. Напоследък не ни остава много време един за друг, за това гледаме всеки свободен момент да сме сами. Държеше се много добре с мен, не мога да се оплача, но времето с него ми липсва.
Нямах търпение вече да се върна в Л.А и да си легна в моето легло. Леглата в хотелите са най-неудобния лукс на света, знаете ли това? Гърбът ми се е изкривил като на пра- баба ми и ме боли ужасно. Искам да ви се оплача, докато все още ме слушате.
-Знаеш ли какво си мислех?-Ноен погледна към земята и се усмихна плахо.
-Какво?-засмях се.
-Като се върнем в Л.А може да отидем до плажната ивица. Не сме ходили отдавна.
-Ще е страхотно. Искам да отида там от много време, но знаеш защо не смеех.
-Той няма да се върне.
-Не знам, Ноен, просто ме е страх.
Той обгърна тялото ми с дълги ръце и ме притисна плътно към себе си. Скрих лице в гърдите му и въздъхнах тежко. Имам нужда от помощ, за да се избавя от параноята. Ще е трудно, но ще се справя. Да се надяваме.
-Ще е по-добре да се връщаме в хотела,-отбеляза Антъни.-скоро започва срещата.
Погледнах към телефона си. Почти 12 на обяд. Всички бързо се оправихме към главната улица, накачулихме се в няколко таксита и потеглихме към хотела.
Набързо преминах през банята, след това се преоблякох и гримирах. В бързината не можах да си сложа очна линия, а без нея се чувствам някак...недовършена. Сякаш нещо в мен липсва. Пуснах си музика, докато се оправям. Каква по-хубава песен от тази на Britney Spears-Womanizer. Започнах да пея и скачам по гледлото. Авани явно ме е чула, защото влезе с гръм и трясък през вратата, в ръката с четка за коса. Двете викахме толкова силно, че може би и на паркинга са ни чували как се разбиваме на Бритни.
Часът стана един. Всички деца от ТикТок слязохме в голямата зала. Вратите се отвориха широко и хората започнаха да прииждат като пчели.
