Тъкмо се канех да си лягам. Изкъпах се и си сложих маска на лицето. Обичайна за мен вечер. Корадо лежеше на леглото до мен и си гледаше някакви негови клипчета в YouTube. Навън се бе смъкнала нощта, звездите светеха ясно на чистото небе, отвън се чуваха щурци да пеят. В тези мигове ми липсва Ноен, исках да споделя красотата на околността с него.
На входната врата се позвъни. Чух вратата на Джейдън да се отваря и стъпки в коридора, предполагам той ще отвори.
Измих маската от лицето си, събран косата си в шорав кок и се завих под завивките, когато вратата на стаята ми се отвори бавно и плахо. Корадо премести погледа си от телефона към вратата,аз също съсредоточих моя. Ноен седеше на прага на стаята и почесваше виновно тила си. Изправих се от леглото захвърляйки завивките навсякъде.
-Какво правиш тук?-пристъпих към него.
-Знам, че сгреших,-проговори той.-но ти нося нещо, което да символизира любовта ми към теб и да ти докажа, че те обичам.
Погледнах го объркано. Едната му ръка седеше зад гърба през цялото време. Той бавно я премести, за да разкрие малката муцунка на едно дребно таралежче. Едва не се разплаках. Обожавам таралежи и винаги съм искала да имам свой. От къде знае?
-Купил си ми таралеж?-попитах.
-Да. Не ти ли харесва?
-Обожавам го!-извиках.
Внимателно поех новото си приятелче в ръце и погалих главичката му. То се сви на топка, защото все още е твърде изплашен, за да ми се довери. Толкова е сладък. Аз се надигнах на пръсти и целунах Ноен нежно.
-Ще го кръстя Нено.-обявих гордо.
-Нено?-възкликна Корадо без да отделя поглед от екрана на телефона си.
-Да, защото щом размести буквите на Ноен се получава Нено и е много сладко.
Ноен наистина ме зарадва с този подарък, не биваше да му прощавам, но го направих. Силно се надявам, че Матиа ме е излъгал онази нощ и не се налага да оставя Ноен заради някаква опасност. Обичам това момче, знам го. Няма нищо общо с никой друг, дори с Тони.
-Атикъс даде идеята.-обясни Ноен.
-Трябва да му благодаря.-усмихнах се.
Пуснах Нено върху леглото си да се разхожда свободно, да опознава терена и да прави, каквото иска. Да, с Ноен се сдобрихме, винаги ще се сдобрим, но онази мисъл, че ми носи потенциални беди не ме оставя на мира. Не мога да се успокоя.
Ако Матиа не ме е излъгал ме чака нещо много, много лошо. Започвам сериозно да се обеждавам, че Ноен е замесен в нещо.
Аз на практика не знам нищо за миналото му, за семейството или как въобще е попаднал в тези ужасни връзки.
Има само един начин да разбера и той е да го наблюдавам отблизо.
