Скоро карантината свършваше и най-накрая ще имам възможност да изляза от къщата и да се разходя навън. Не съм излизала, откакто ходих да търся Матиа.
С момчетата правехме всичко възможно да се разсейваме от скуката-плувахме, играем карти, гледаме филми, готвим. Такива неща, по-обикновени. Корадо успя да си намери занимание, като се захвана с изкуство и му се получаваше много добре.
Аз и Джейдън започнахме да мислим по- обстойно за музикалната си кариера заедно и пишехме песни. Ноен беше толкова отегчен, че се захвана да учи Нено на разни номера. Щял да го води в цирка.
За миг изпитах малка капка щастие, не се тревожех толкова за думите на Матиа или за предупреждението му относно Ноен.
Полицията работеше по нашия въпрос, но все още няма намерени следи. Който и да е влязал в нашия дом определено знае как да прикрива следите си. Според главния разследващ не е бил един човек, били са около трима, но все още няма достатъчно доказателства, за да тръгнат да издирват.
Създадох си навик да заключвам врати и прозорци, въпреки че това няма да спре никого, ако реши да влезе. С момчетата от Sway решихме да инсталираме камери и охранителна система за всеки случай.
Още не съм им казала за разговора си с Матиа, не мисля, че биха могли да помогнат. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре за тях. В края на деня за извън опасност, извън цялата схема.
Колкото до Ноен, аз не спирах да го наблюдавам. Не спирах да мисля, че крие нещо...или някого. Блуждаеше мисълта, че е с мен само, за да ме отведе при някого.
-Лина, какво ти се върти в главата?-попита ме Грифин.-Нещо си замислена.
-Нищо, Гриф, просто се чудя какво първо да правя, като излезем от тук.
-Нормално.-засмя се той.-Всички за това си мислим. Аз мисля да се върна в Париж.
-Ти си французин?-погледнах го.
-Наполовина да.-той се усмихна.
-Това е жестоко.
-А ти мислиш ли да се върнеш в България?
Наведох глава надолу. Не мога да се върна в България, не и когато знам, че може да се опитат да наранят семейството ми. Трябва да седя по-далеч от тях, както и от Корадо. Надявам се, че ще успея да се скрия, да предотвратя някак всичко.
-Не,-отвърнах му.-за сега не.
Изведнъж телефонът ми започна да вибрира в джоба на дънките. Аз го извадих и видях, че Каролина ми звъни. Това е доста странно, отдавна не ме е търсила.
-Ало?-вдигнах телефона.
-Хей, мило, как си?-попита тя.
Тонът ѝ звучеше някак притеснен, макар че го криеше зад фалшивия си весел глас.
-Добре, а ти?-все още бях объркана.
-Много ми липсваш. Искаш ли да се видим скоро? Или може би днес, ако можеш.
-Точно сега не мога с тази карантина...
-Моля те, Лина,-тя бързо измени гласа си от весел на изплашен.-ела да се видим. Много ми липсваш, както и на Глория.
Изплаших се няма да лъжа. Никога не съм чувала Каролина да говори така, нито да е толкова настоятелна. Има нещо, за да ми се обади. Настръхнах цялата, студени тръпки се прокраднаха по гръбначния ми стълб.
-Добре, ще дойда с Но..-започнах.
-Не!-тя ме прекъсна.-Ела сама!
Какво по дяволите се случва с това момиче? Дали е добре? Трябва да я проверя.
