Т/и е депресирано момиче с много проблеми, което просто се е отказало от живота, когато във вечерта, когато решава да отнеме живота си, се среща с момичето с лилавото худи. Главната героиня прави избора да даде шанс на един нов свят (за който не зна...
Лежиш на студения под безжизнено. Листата, които допреди малко бяха в ръката ти, са разпилени навсякъде около и по теб. Защо това тибсе случва? Защо трябва да си толкова груби с теб? Нищо не си направила, просто дишаш. Чуваш как групичката побойници се отдалечава и коридори опустява. Очите ти се пълнят със сълзи, но хапеш вътрешната страна на бузата си, за да ги спреш. Може би заслужаваш това. Може би наистина си незначителна. Може би- - Ставай! - ушите ти долавят заповедта от една/две крачки зад теб. Не отговаряш. - Хайде, т/и, стани! - мъжкия глас отново ти нарежда. Преглъщаш и събираш устни, стискайкин ги, защото ако отвориш уста ще се разплачеш. Не помръдваш и мускул. Не че те боли чак толкова тялото, не са те пребили или нещо, но се чувстваш прекалено отвратително отвътре. - Н-не мога. - склъпяваш да кажеш. - Да, можеш. - извърташ леко глава, за да погледнеш към човека, но не успяваш да го видиш от този ъгъл и пак отпускаш глава на мръсния под. Тук ти е мястото. Настръхваш, когато усещаш силните ръце около раменете ти, обвивайки те в прегръдка. В следващия момент си отново на крака. Вдигаш поглед към момчето стресната. - Добре ли си? - пита той, взирайки се в очите ти. - А-ами - преглъщаш. Не знаеш точно как да отговириш на този въпрос. Той не ти дава много време да разсъждаваш, защото те освобождава от прегръдката и хваща китката ти, дърпайки те към малкия килер на чистачките и затваря вратата след теб. Двама стоите в малката стаичка и се изучавате един друг. Гледаш перфекната му кестенява коса, дълбоките очи, заешките зъбки, при топлата му усмивка. Лицето му омеква и се приближава до теб, придърпвайки впецепеното ти формя към себе си. Едната страна на лицето ти е на гърдите му и можеш да чуеш равномерния ритъм на сърцето му. Дали заради топлината на тялото му, или прекрасния мирис, но нещо те кара да се отпуснеш в този момент. Оставяш сълзите да преливат от очите ти и хлипаш шумно в прегръдката му, а той погалва главата ти. - Всичко е наред. Излей си го. - нежността на гласа му гали ушите ти. Стоите още няколко секунди в тази поза, докато ти плачеш изтерично. Времето сякаш е спряло да се движи. Чувстваш нещо странно, което май не си от години. Чувстваш, че имаш някого. Нечие рамо, на което да поплачеш. Момчето се отдръпва от теб и отваря вратата, правейки ти жест с ръка. - Закъсняваш неприлично много вече. И не забравяй - високо вдигната глава и когато ти дойде в повече... слушалките. - кима убедително и ти облизваш устни, след което правиш две бавни крачки, за да излезеш. Не искаш да си тръгваш. Не искаш пак да си сама. Даже не знаеш кой е този чояек?! Тъкмо отваряш уста, когато чуваш името - Jeon Jungkook и аз се радвам, че се запознахме. - вратата зад гърба ти се затваря и подскачаш леко, обръщайки се с лице към нея. Преглъщаш нервно и поставяш ръка на дръжката. Има още неща да си кажете. Искаш отговори. Отваряш, но само, за да намериш празна стая. "Well shit"
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Хейй, ами малко кратичка, но се надявам да ви е било интересно. Ако имате идеи, нещо не ви харесва или препоръки, моляя напишете ми в коментарите. Благодаря предварително и до утре ❤️ 😊
