Т/и е депресирано момиче с много проблеми, което просто се е отказало от живота, когато във вечерта, когато решава да отнеме живота си, се среща с момичето с лилавото худи. Главната героиня прави избора да даде шанс на един нов свят (за който не зна...
Здравейте, за всички седмокласници се постарах като ви свърши матурата да е излязла главата. Надявам се, че е минало добре 🤞 Но ако не е, ето да ви оправя малко настроението. Така или иначе вече мина и ви се махна от главата поне! 💜❤️
Седиш на пода, завита с родопско одеяло и се нагряваш на печката. Взираш се в горещия шоколад в чашата си и въздишаш. - Хейй, по-добре? - Jungkook сяда до теб, кръстосвайки крака и свеждаш глава. Май беше леко сурова с него. Последния път, когато си говорихте беше на басейна и от тогава постоянно го игнорираш и се правиш, че не съществува... а той винаги е до теб, за да помогне. Хапеш долната си устна, докато момчето се е втурачило в лицето ти, за да се опита да разбере какво ти е. Предполага, че е заради цялата случка с Вики. - Ахх, т/и - ah, не се притеснявай! Hae-won преминава през труден период сега и сигурно натоварването от танците й е дошло в повече. Hobi-hyung се е погрижил добре за нея, сигурен съм! Така че няма нищо тревожно. - усмихва ти се, гледайки те право в очите. - Няма смисъл да стоиш на дъжда, да настинеш. Затова се грижи за себе си, моля те. Трябва да пазиш това хубаво тял...- Kookie веднага заключва челюсти, преди да довърши изречението си и веждите ти се вдигат по челото. - Какво? - питаш го объркано, с надежда да продължи каквото говореше. - Какво какво? - смее се неловко и слага ръка на рамото ти. - Просто не прави тъпотии, за да не се налага да идвам пак и да ме виждаш. - Относно това... - преглъщаш, играейки си нервно с пръстите. - Всичко е наред, тръгвам си. - JK се изправя, протягайки се и отива към вратата. Отваряш и затваряш уста. - И без това имам толкова работа, за да ти се правя на детегледачка. - намигва ти и извърташ очи.
* Зад сградата на лагера Jungkook и J-hope си говорят*
- Знаеш ли, едно нещо не разбрах от цялата история с т/и. - оглежда неряния Jungkook изпитателно Hobi. - Да? - Как си държал чадъра?? Все пак сме духове... всичко минава през нас. - при тези думи Jungkook пребледнява и изважда пакетчето с цигари от джоба на якето си. Hobi се ококорва.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
