A Brand New World

Глава 16: Нахалникът!

Ти и Jungkook се разхождате между малките, коледни бутки , които са се сгушили една до друга, по протежение на пътеката. Решиавате да спрете, да си вземете по кафе. Малки снежинки покриват земята и якето на т/и, която замръзва. Стоиш сама до една висока масичка и пушеш цигара, докато чакаш Kookie да се върне. Не мина много, когато той се появи, с две чаши топъл шоколад, измежду тълпата забързани, стресирана хора, щъкащи нагоре-надолу, навярно в търсене на подаръци за предстоящия празник. Той се усмихва топло и ти подава едната чаша с думите :
- Толкова е студено - трябва малко да се стоплиш.
Изгасяш цигарата и си отпийваш глътка. Не беше това, което искаше, но поне наистина те сгрява.
- Благодаря. - отвръщаш нежно.
- Не е кой знае какво, но...-той почва да смотолява, чесейки се зад врата.
- Искам да кажа - Благодаря за всичко. За това, че винаги си до мен и се грижиш за мен. Не знам какво щях да правя без теб. - прекъсваш го.
Кръвта се стича по-бързо към бузите на Jungkook, карайки ги да почервеняеят. Обожаваше те. Ще направи всичко за теб. Обича те с цялото си сърце и е готов да й се отдаде целият. Да те обича безрезервно всяка една минута, всеки път, когато сърцето му прави удар. Нещо, което някой и нищо не го бе карало да се чувства така.
- Знаеш, че можеш да разчиташ винаги на мен. - Толкова искаше да й каже. Искаше да й признае за всичко - че изпитва неустоимо привличане към нея, че обожава всяка една частица от тялото й. Сиящети като звезди очи, перфектно изваяните бузи и... устните за които толкова жадува. Жадува за теб - иска те, иска те я цялата тук и сега.
- Kookie... ти си наистина специален за мен. Имаме неповторима връзка, която не съм имала досега с никого. Караш ме да се чувствам щастлива и силна. Аз... - рязко замлъкваш и забиваш поглед в краката си. Вече зачервените ти бузи, пламнаха дори още повече. Не можеш да довършиш изречението. Нещо те стяга в гърдите, сърцето ти бие като лудо, сякаш имаш буца в гърлото.
Момчето търси погледа й. Забелязва, че един кичур се беше измъкнал от високата ти опашка и се бе смъкнал по бузата ти, надоло до худито ти. Забеляза снежинките, които летяха в прелестен танц около лицето ти, слънцето ги огряваше, а вятъра леко ги отправяше на далеч. Изучава всеки сантиметър от лицето ти и с всеки следващ чувствата му стават все по-силни.
- Каква красота?! - изплъзна му се. Гласът малко над шептене, но беше достатъчно за да вдигнеш рязко глава и да го погледне с изненада. Не знаеш от колко време се взирахте един в друг, но не искаш този момент да отминава някога. Изгубиваш в дълбоките му очи. Те те успокояват и изпълват с надежда. Те те сгряваха - разтапяше се, в този смразяващ студ и не искаше да спира до тук. Искаше да си довърши мисълта. Най-накрая да му каже...
Jungkook не издържа повече. Толкова време се бе опитвал да потиска чувствата си, но не може повече, не иска. С дясната си ръка прибра измъкналия се кичур, оставяйки дканта си нежно на бузата ти. Ти определено не очакваше това и очите ти се оголемяват, а остата отваря. Тогава Jk се навежда, придърпвайки те за кръста към себе си.