A Brand New World

Глава 6: Hobi Спасява

Седиш на леглото до Вики и четеш някакви фенфикшъни в wattpad, докато приятелката ти гледа някакво аниме. Постоянно говори за тези рисунки, доста е луднала по тях, но като изключим това се оказа доста готина. От онази екскурзия, когато се запознахте, си пишете всеки ден и си говорите от време на време в даскалото. Така, някак си се нави да я придружиш на някакъв лагер за пет дена и майка ти беше на върха на щастието като чу, че искаш да ходиш пак на екскурзия. Извърташ очи при тази мисъл.
- Хей, по-късно да тренираме танца пак? - побутваш момичето. Hae-won е прекрасен танцьор и знае почти всяка хореография на BTS, затова сега учите заедно тази на ON. В голямата сграда на лагера има цяла зала за танци. Мхм, правилно прочетохте. Там големите имат уроци по танци, докато вие се разхождате из гората. Момичето маха слушалките си и тъкмо те поглежда въпроситвлно, когато вратата на стаята се отваря.
- Момичета, вечерята! - усмихва ти се една от отговорничкоте и ти се покланяш учтиво. Една от най-милите жени, които си срещала.
- Добрем, идваме. - отговаря Вики и слизате на първия етаж до столовата. Навън вече е се е стъмнило и зяпаш тъмнината през прозореца. Неловък облак от тишина се спуска над вас и преместваш фокуса си върху храната в чинията си, чудейки се каква тема за разговор да измислиш. Наистина при толкова много хора никой няма да каже нищо?! Седнали сте петнайсет човека и всеки си мълчи, забил глава или в телефона, или в нищото. Неудобството е осезаемо. Поглеждаш към приятелката ти, за да забележиш, че на нея й е точно толкова неприятно, колкото и на теб. Въздишаш. Може ли някой да те измъкне от тук!?
- Пстт. - май ти се причува нещо.
- Пстт! - ето пак! Оглеждаш се, но не виждаш нищо и тъкмо да се върнеш пак към яденето си, когато
- ПпСссСтсТТт БЕЕЕ! - J-hope извиква шептейки и този път го забелязваш да стои, облегнал се на ъгъла. Прави ти знак с ръка да го следваш и тръгва бавно на някъде.
- Какво правиш ту... - усещаш се, че останалите не го виждат, но са се втурачили в теб. Слагаш една валшива усмивка и молиш за извинение. Срещаш поглед с този на Вики, която е не по-малко объркана от останалите. Килваш си главата, в посока към Hobi и момичето до теб скача от масата.
- Да, ъм, трябва да тръгваме, защото... имаме работа! - момичетата и момчетата ви хвърлят оттегчен поглед.
- На никой не му пука. - последно чуваш преди и двете да тръгнето след момчето. Последвате го до залата за танци и светваш лампата.
- Защо ни доведе тук? - изпитва го с поглед Вики, но той протяга ръка към теб. Гледала си и си чувала много за него, както и той за теб, но досега не се бяхте срещали.
- Jung Ho-seok... -