Т/и е депресирано момиче с много проблеми, което просто се е отказало от живота, когато във вечерта, когато решава да отнеме живота си, се среща с момичето с лилавото худи. Главната героиня прави избора да даде шанс на един нов свят (за който не зна...
- Т/и, забави малко, нека го обсъдим!- Tae тича зад теб, опитвайки се да ти влее разум. Jungkook ходи бързо след него. - Няма време за празни приказки - отключваш джипа на баща ти и сядаш на шофьорското място - сега са нужни действия! - заявяваш категорично и врътваш ключа, запалвайки колата. Двете момчета се настаняват на задните седалки, разменяйки си оритеснени погледи. - Т/и, ъм... стигаш ли изобщо педалите? - Jk пита напълно сериозен. Цъкаш и си преместваш седалката по-напред, нагласяш огледалото и... - Т/и, разкарай си веднага задника от седалката! - подскачаш в мястото си, при гласа на Jin.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
- Oppa... - Абе я не ме "оппосвай", ставай веднага! - Но - Аз ще карам! - чуваш въздишки от облекчение да идват от зад и предаваш волана на по-кадърния. - Чакай малко, вас никой не ви вижда. Какво ще си кажат хората като ви- - Просто си затегни колана, ок? - млъкваш и се закопчаваш. По-добре да тръгвате по-скоро, така или иначе. Jin е наистина много добър шофьор и нещата засега вървят гладко, когато той не завива от главния път. - Хей! Какво правиш? - Искам да взема храна. Оглавявам под напрежение. - отговаря ти съвсем спокойно, завивайки към Mac Ronalds - Абе ти добре ли си?! - Напълно, благодаря, че се интересуваш. - усмихва ти се - О, не, няма да спираме за простотии. - и протягаш ръце.. - Да, гладен съм и имам нужда от храна! - Не, JIN, ОБЪРНИ! - ПЪРВО САНДИВЧА! - *къхм* какво ще желаете? - чуваш женския глас от бутката на заведението и псуваш наум. Поръчваш там първото, което ти дойде на ум и след неловка ситуация взимате храната. - Няма да караш вече. - седиш със скръстени ръце, изключително ядосана. - Абе, какъв ти е проблема? - Дори не можеш да ядеш това нещо за Бога! Не, край! Аз поемам оправението. - хващаш волана. - Полудя ли?? - най-големият се опитва да те накара да го пуснеш. - Мой! - дърпаш към себе си и колата се килва на дясно. - Нее, мой! - той дърпа към себе си и колата завива веднага на ляво. - КОФИИ! - извиква V, кръстейки се и с Kookie се хващат за ръце. Следва малък сблъсък с едни кофи за буклук и веднага се връщаш на мястото си, докато Jin се опитва да стабилизира пътното превезно средство. - Остави кофите... ХОРА! - по-малкият покрива очите си ръце, а Tae почва да се моли. - ВсиЧКо е ПОд КОнтрОЛ! - сам не си повярва Jin, опитвайки се да избегне хората на тротоара. Ситуацията стана доста напрегната. Самата ти си забила нокти в седалката. Най-накрая се връщате на пътя, макар и в грешната лента, но поне никой не е сгазен (май). Точно, когато си отдъхваш, че най-лошото свърши и се включват полицейски сирени. - Ааа, май ченгетата са след нас.-преглъща шумно Jungkook, гледайки задната кола на реда. - Отбийте! - казват с мегафон и очите на Jin играят по пътя, преценявайки ситуацията и възможни бъдещи изходи. Накрая въздиша и отбива. Някакъв униформен се пеиближава до вас и чука по стъклото. Ти го сваляш и мъжът оглежда колата. - Къде е шофьорът? - логичен въпрос, на който ти нямаш никаква идея какво да отговариш, затова се усмихваш като идиот. Какво се очаква да обясниш "Не го виждате, защото е дух, водач, който може да кара кола. Сега ни извинете, но бързаме, защото приятелката ми е в болница" - Ами... таковата... той - прочисваш си гърлото. Препоти се сто пъти. "По дяволите, по-стресиращо е от устно изпитване по физика" - Той... - О, Я ДА ГО ДУХАТЕ, КУЧКИ! - Jin извиква, настъпвайки докрай гастта и колата веднага полетява надолу по улицата. Хващаш се за дръжката на тавана, а полицията е по петите ви. - KIM SEOK-JIN! - крещиш, очите затворени. Taehyung май припадна, но поне Jungkook и самият шофьор се кефят. - По-бързо, Hyung! - извиква малкият, показвайки глава през прозореца, за да види къде са преследвачите ви (буквално през прозореца). Jin слуша и изпълнява, движи се със сто и десет, в града и минава през супер малките и тесни улички. Става ти лошо, май ще по върнеш. Силен удар на спирачки и ако не беше колана, лицето ти щеше да се залепи за предното стъкло. - Хайде т/и, тръгвай! - подканва те Kookie. Дишаш тежко. Прекалено бързо се случват нещата. Отнема ти известно време да осъзнаеш, че сте спрели пред болницата. Jin хваща бузите ти с ръце, извъртайка главата ти да застане срещу неговата. - Т/и, искам да изелеш от шибаната кола точно сега, защото полицаите ще са всеки момент тук, сладкишче, ясно? Можеш ли да го направиш? - обяснява ти с мекия си глас, като накрая ти се усмихва. Взираш се, стресирано в него, но кимаш положително. Ръката ти е на дръжката на вратата и в момента, в който отваряш, Jungkook хваща ръката ти, почвайки да те дърпа към входа по-бързо, отколкото чуваш познатите сирени от зад ъгъла. Влизаш в сградата и последното, което виждаш е как приятелят ти отпрашва с колата, заедно с полицейските коли зад него. Момчето те дърпа по стълбите. - Jungkookie... - Почти стигнахме до стаята й. - отговаря ти, но ти се спираш на място, при което Jk губи равновесие и едва не пада. - Aigoo! - Jungkook, страх ме е. - признаваш, хапейки долната си устна и другият ти се усмихва все едно нищо не е станало и всичко е просто игра. - Не се страхувай, т/и. Помниш ли какво ти казах първият път, като се срещнахне? - премигваш няколко пъти. Не можеш да мислиш в момента. - Няма да позволя някой да те нарани. С мен си в безопасност. - протяга си ръката отново, за да я хванеш.
