Т/и е депресирано момиче с много проблеми, което просто се е отказало от живота, когато във вечерта, когато решава да отнеме живота си, се среща с момичето с лилавото худи. Главната героиня прави избора да даде шанс на един нов свят (за който не зна...
- Jungkook, за Бога! Какво ти става? Съсредоточи се, моля те! - това момче успя да се качи на всеки един нерв на Hoseok, колкото и търпелив да беше. - С-съжалявам, hyung, трябва ми малко почивка... вие продължете без мен. - въздиша малкия и излиза от стаята за тренировки, държейки задната част на главата си с ръце. Веднага щом излиза от вратата, се обляга на стената, дишайки тежко. "Видяхте ли колко объркан и не на място изглеждаше, докато представяха новата си песен?" Тези коментари не спират да се въртят в главата му. "Според мен, за bangtan ще е по-добре този Jungkook да се махне" Опитва се да фокосира погледа си върху тавана, но стаята почва да се върти "За един идол, толкова да не може да пее!" сгушва краката си. Защи хората трябва да се толкова ужасни? "По-добре да си се върне от провинцията, където му е мястото" Чувства се смазан. Къде греши? Защо една малка грешка на сцената може да се превърне в огромен провал и да разочарова hyungs. От това се бои най-много. Знае колко много се трудят останалите от групата и последното, което би искал е да им е в тежест. Може би само ги дърпа надолу? Може би ще е по-добре за всички ако наистина се върне в Busan и напусне BTS? Подпира се с две ръце за пода, защото не може да запази равновесие. Гади му се - Jungkook, добре ли си?! - усеща как Taehyung се настанява до него, отпускайки потното си тяло на пода. Погледа му е тъжен. Мрази да вижда Jungkook такъв, а дори не знае какво му става. Особено тези дни състоянието му много се влошава. - Да! Разбира се... защо? Защо да не съм добре? - преглъща трудно - Всичко е чудесно! - малкият насилва фалшива усмивка и млъква. Не може да каже и думичка повече.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Много се притесняваме за теб тези дни... не говориш много, постоянно си разсеян и изобщо ял ли си нещо последните 24 часа? - V поглежда към лицето на най-добрия си приятел. Kookie, който Tae познава е най-забавното момче на света, работи за това, което иска и го постига, смее се много и се забърква в сравнително леки проблеми постоянно, защото не следва скучни правила. Сбръчква вежди при вида на изтощеното му лице. - Jungkook, наистина ли си добре? Знаеш че можеш да ми кажеш всичко, знаеш, че винаги ще съм до теб. - Jk чува, че момчето до него продължава да му говори нещо, но вече не може да различи звуците много добре. Сега се опитва да се фокусора върху дишането си. - Ето защо ще ти олекне като... - тялото на Jungkook се килва на една страна и Taehyung се прекъсва, хвърляйки му объркан и притеснен поглед. - Jungkook? JUNGKOOK! - разклаща го за раменете, но Jk така и не отваря очи. - БОЖИЧКО! - Tae вдига безжизнения си приятеля на ръце и почва да тича надолу по коридора с него. - ПОМОЩ!
