A Brand New World

Глава 1: Втори Шанс

Стоиш на ръба на сградата. Толклва е тъмно, че не виждаш земята. Вали силен дъжд, а може и да е градушка? Не ти пука вече. Не ти пука за смотаните ти съученици, които ти се подиграват всеки един ден, не ти пука за разпадащото ти се семейство - и без това не те обичат, не ти пука за това, че се проваляш във всичко, защото ще сложиш край. Точно сега! Просто няма смисъл. Защо да продължаваш така? Ужасно и безполезно същество като теб няма да липсва на никого и да си отиде. През главата ти минават спомени. Ужасни моменти, когато всички ти се подиграваха, когато ваще те пребиха, единствената ти приятелка те унижи пред всички и после едим разрез, втори, хапчетата... НЕ. Не издържаш повече така! Очите ти се пълнят със сълзи.
- ВИЖ ДО КЪДЕ МЕ ДОКАРА СВЯТ. Е МАЙНАТА ТИ, КУЧКО! - показваш среден пръст към небето, студените топчета се бият в главата ти и даваш воля на сълзите ти да се стичат. Нещо, което не бе правила от прекалено много време. Затваряш отново очи. Скоро всичко ще свърши. Това е краят.
- Едно - вдигаш си крака
- Две - преглъщаш, сбогувайки се с живота на ум
- Три! - точно се отпускаш напред, когато непознат женски глас достига до ушите ти.
- Не е нужно да го правиш. Аз съм тук, ние сме до теб.
- РАЗКАЙ СЕ! - обръщаш се бясна, но е прекалено тъмно и погледа ти е размазан от сълзите, затова успяваш да различиш само лилаво худи. - Остави ме! Човек вече даже не може и да умре! - разреваваш се изтерично и крещиш. - ЩЕ ГО НАПРАВЯ! Наистина ще го направя! - уверяваш я и се обръщаш, за да довършиш откъде беше стигнала.
- Защо? - това момиче ще те побърка
- ЗАщО Ли?! ЗаЩОтО СВетъТ Е бЕзчУСтвеНА КуЧКа МоЖеБИ!
- Ела в моя свят! - това... това не го очакваше.
- Как така твоя свят? - не ти звучи добре. Сигурно ще ти предлага някакви наркотици или тем подобни.
- BTS world. - спокойно отговаря тази, с лилавото худи.
- Не знам за какво говориш. Коя си изобщо?? - изсъскваш.
- Аз ли? Army. Аз съм Army. Ти? - отговаря с нежен и успокояващ тон.
- А-аз не знам коя съм... просто никой. - отвръщаш
- Те ще ти помогнат! Ще разбереш коя си и ще откриеш любовта към себе си, ще видиш.
- Те? - извърташ очи. Сигурна си, че ще ти предлага някви наркотици.
- Приеми ръката ми и всичко ще олекне, обещавам. - лилавото худи протяга ръка, но ти изобщо не си сигурна. За какво изобщо говори?? Пък и е просто някаква непозната. Смисъл може да е всякаква. Не знаеш. - И без това няма какво да губиш! Опитай един последен път. И ако нещата не се подобрят, прави каквото искаш. - хмм права е, че няма какво да изгубиш. Въздишаш.
- Охх, майната му! - накрая хващаш протегнатата й ръка и последното което виждаш е сладката й приветлива усмивка.