Т/и е депресирано момиче с много проблеми, което просто се е отказало от живота, когато във вечерта, когато решава да отнеме живота си, се среща с момичето с лилавото худи. Главната героиня прави избора да даде шанс на един нов свят (за който не зна...
Наслаждаваш се на прекрасното време и слънчевите лъчи галят лицето ти. Лежиш на зелената трева и се взираш в облаците. - О! Този прилича на сладолед. - понякога си като малките деца. Смееш се на не зрялото ти поведение. - А този малко прилича на Namjoon. - обръщаш глава към източникът на това изречение. - Ти пък откъде се взе? - удряш леко рамото на Jungkook, който е легнал по гръб, до теб и сочи към небето.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Мама ми казваше, че са ме донесли щъркели и - - Jungkook... не си ли на 21? - сбръчкваш вежди и го поглеждаш шеговито. - 22 корейски години. Защо? - отговаря на погледа ти с поглед. - Нищо. - изсмиваш се. - Ахх, не разбираш от шега значи! - изцъква ти с език и извърташ очи. - Все пак как се появи тук? - Това е дълга история...
*пет минути по-рано * Jungkook затваря очи. Трябва да се довери на сетивата си, за да открие жертвата. Слух, обоняние, допир и тогава ПАМ! Отваря рязко очи и насочва оръжието си към нея. Сега я пипна. - Taehyung!! Само да ми паднеш! - Kookie гони приятеля си по коридора и се опитва да го оцели с воден пистолет. - Извинявай! Съжалявам... - Tae се смее до такава степен, че очите му се насълзяват и му пречи да вижда накъде тича. - Как можа да ми го причиниш? На единственото ти maknae?! - диша му във врата. Следва всяка негова крачка и вече почти го пипна. V завива рязко и Jk придобива крива усмивка на лицето си. Това е задънен край. Сега го пипна! Изчаква точния момент да завие и ПИУ ПИУ! Стреля на рандом непрекъснато, придружавайки атаката си с боен вик, докато Taehyung се радва на живота си. - Я! - Jungkook отваря устата и се упулва при гласа на Jin. К-какво прави той тук. Оставя настрана водната играчка и забелязва всичките си hyungs, както и още пет по-малки момчета, чийто лица са му непознати. Преглъща трудно и оглежда обстановката объркано. - Taehyung, Jungkook случайно да сте забравили какво говорихме вчера на събранието? - най-големият звучи меко казано раздразнен и гледа двамата сякаш ще ги изпепели с поглед. Те от своя страна се споглеждат стресирано и след кратко мълчание Kookie сбръчква вежди. - Имали сме събрание вчера? - накляна глава, а Namjoon се удря по челото. В този момент съжалява всяко решение, което някога е взел да стане лидер на тези създания и все пак се опитва да изглежда поне малко представително.
