A Brand New World

Глава 5: Край Басейна

- Не! В никакъв случай няма да ходя на тази смотана екскурзия. - почти извикваш на майка си.
- Но скъпа, ще е толкова забавно, ще бъдеш целия ден с приятелите ти. - тя влиза в стаята ти и изважда раница. Извърташ очи. Кои пък са ти толкова приятели? Ейда и компания ли?! Поглеждаш майка ти с изпитателен поглед и тя въздиша
- Виж, т/и, баща ти има проблеми в работата и знаеш какъв става. Затова ще съм много по-спокойна, ако не си тук този уикенд. - усмихва ти се и отваря гардероба.
- Добре, ще изляза с колелото, или ще се разходя по-
- Там ще сте с учители и те ще се грижат за вас. Не искам да ти се случи нещо. - жената вече прияършва с оправянето на багажа ти. Поглеждаш я и скръстваш ръце.
- Няма да отида, заклевам ти се!

*няколко часа по-късно*

Седиш си в крайчето на басейна, докато останалите ти съученици се плискат и скачат. По-добре ти е тук. Далече от тях. Не стига, че единствения бански, който майка ти е сложила е бикини и няма да рискуваш за нищо на света да се развържат и да станеш за смях. Даже ги чуваш как се смеят, само при мисълта. Чакай малко, някой наистина се подиграва. Наостряш уши и веднага обръщаш глава към посоката, от която идват. Ами ако някой е прочел мислите ти?? Нее, това е невъзможно. Фиу, облекчение.
- Толкова си грозна наистина. А този бански е просто модно престъпление. Зарежи банския, като со толкова дебела, защо изобщо носиш нещо, което толкова ти показва корема.
- Да, момиче, покрий се малко, отварятителна си. - извърташ очи, когато разпознаваш гласовете. Познайте кой е от три пъти. Някой се помръдва и можеш да видиш горкичкия обект на подигравки този път. Става ти доста тъжно за нея. Как се казваше... ох, излезе ти от главата. Момичето, което е дошло на разменна програма от Япония. Хапеш устна. Коментарите стават леко казано прекалени. Трябва да се намесиш! Но... ако се прехвърлят на теб? Не, не, ти си просто никоя. Какво ще направиш и без това? Стискаш юмруци, когато момичето се разплаква. Време е да спрат! Погледа ти е целеустремен, поемаш си дълбоко въздух и точно отваряш уста, когато... това не е ли момчето от лайва! Забелязваш онова момче, което лежеше до Jungkook, когато Yoongi ти го показа. Да, същия е! Наблюдаваш как отива до момичето и я прегръща. Целува я по челото, а тя реве в прегръдката му. Обидите, продължават да валят, докато момчето не отваря устата си. Ангелския му глас озвучаяа целия басен, заковаяайки те на място. Толкова е... толкова прекрасен! Чувала си тази песен и преди - Serendipity! В плейлистата ти е. Но сега, на живо, наистина гали ушите. Можеш да стоиш и да го слушаш цял ден, забравяйки за всички останали проблеми. Не чуваш вече какво солят онези пачаври, а те май са си тръгнали? Както и да е, нито чуваш останалите врясици. Просто неговият нежен и мек глас. Песента свършва и медните му устни се приближават една до друга. Ти не можеш да сдържиш удивлението си и усмивката, която се появява на лицето ти.
- Това. Беше. Уникалноо! - почти извикваш в захлас и за момент останалите те поглеждат странно, но само за момент. Сбръчкваш вежди. Какъв пък им в проблема. Японката се приближава до теб, завдно с момчето.
- Ти го виждаш?? - зяпа те шокирано и ти се покланяш.
- Да. Защо да не го? - отговаряш лежерно, когато те удря.
- Духивен водач! - казвате и двете едновременно, малко по-силно отколкото трябваше. Споглеждате се и вече шептите.
- Духовен водач ти е нали?? - знаеше си.
- Даа. - отговаря положително.
- Тогава защо и аз го виж-
- Ах, т/и, най-накрая да се срещнем.- нисичкото момче, за което говорите се доближава до теб и целува ръката ти, което те кара да се изчервиш. Изсмива се сладко на неудибното ти изражение - Park Jimin, духовен водач на вашите услуги.