Т/и е депресирано момиче с много проблеми, което просто се е отказало от живота, когато във вечерта, когато решава да отнеме живота си, се среща с момичето с лилавото худи. Главната героиня прави избора да даде шанс на един нов свят (за който не зна...
- Не, не, усмивката му е малко по-правоъгълна. Не го правиш правилно. Вярвам в теб! Внимавай сега. Леко. Бавно. - Jimin-ah за Бога, млъкни бе човек! - Вики го тупва леко по главата с четката си и момчето млъква, разтривайки мястото на удара. Tae не се сдържа и избухва в смях, мърдайки се в триста различни положения. - TAEHYUNG! - още малко и момичето ще изтрещи - Оххх, невъзможни сте! - покрива лицето си с ръце, докато и двете момчета се смеят неконтролируемо на цялата ситуация. - Ама какво ви е толкова забавно, а?!- сега вече се ядоса. - Аматьори такива! - сбръчква нос - Следващия път ще извиквам пък Yoongi да рисувам. - отново сяда и почва да си блъска четките в торбата. - Вики, Вики, чакай малко. - Tae я прегръща в гръб и момичето не може да избяга вече. - Нека опитаме още един път. Ще стане, обещавам. Или името ми да не е Park Jimin. - усмихва се сладко Chimmy и хваща двете ръце на Hae-won, която въздиша. - Не ми губете времето повече. - хвърля и на двамата по остър поглед и се настаняват отново. Всичко върви добре. Jimin само наблюдава, въздържайки се от коментари, а Tae си седи неподвижен. Искаше да рисува точно него, защото просто изглежда прекрасно от всеки ъгъл. Вики преглъща, но все пак се решава да започне темата. - Jungkook... той ли е тайния обужател на unnie? - момчето до нея се задавя от собствената си слюнка при тези думи и почва трескаво. - ГЛУПОСТИ! Не казвай повече такива неща на глас. Никога! - Ама... - НЕ! - Hae-won си отваря устата, за да продължи да опорства, но когато обръща главата си към него, забеляза странното изражение, което лицето му е придобило. Най-точното сравнение, за което се сещам е когато след тест, на който си научкал всичко, госпожата почне да казва оценките пред целия клас и чакаш да стигне до твоя номер. Вики само отваря и затваря уста, след което ве връща към работата си. Става тихо. Изключително тихо. Tae не се помръдва. Може би изобщо не е чул и въпроса й, защото изобщо не реагира. - Hae-won, имах най-лудата сутрин, ever! - крещиш, събувайки се на входната врата и нахлуваш в хола при останалите. - О, здравейте и вие сте тук. - усмивката ти е единственото греещо нещо в тази мрачна атмосфера. Забелязваш, че Taehyung се взира в корема или ръката ти не можеш да определиш и го поздравяваш. - Аууу, защо сте се сдухали така, малее! Пускаш си на фон "friends" и момчетата се споглеждат, доволни, че избра песента им.
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
