A Brand New World

Глава 9: Замалко Да Остане Без Ухо

Събуждаш се, замръзвайки. Опипваш с ръка, за да намериш одеялото, но не откриваш нищо. Все още е тъмно и просто свиваш колене към тялото си, за да се сгрееш, когато изведнъж ти става отново топличко и приятно. Вдишваш и приятен аромат на ягода удря носа ти. Сгушваш се удовлетворена и пак се връщаш към спането.

***
Въздишаш. Имаше хубав сън, но вече го забрави, а още даже не си отворила очи. Не е честно! Защо винаги трябва да забравяме приятните сънища като се събудим? Прозяваш се, но някакви косми удрят езика ти и сбръчкваш вежди. Клепачите ти веднага се разделят при гледката на косата на Taehyung в устата ти. Инстинктивно се отдръпваш назад само, за да откриеш себе си в прегръдката на Jungkook, към който лежиш с гръб. Тримата сте се гушнали като ти си посредата.

- Какво по дяволите?! - говориш на себе си, гласът ти малко над шептене.
Взимаш възглавницата зад главата си и удряш Tae и Jungkook с нея.
- Еее. - по-големият разтрива носа си.
- Ммм! - измърморва Kookie, раздразнен.
- Ставайте от леглото ми! - почваш да ги риташ и те се разсъннават, освобождавайки хватката, в която те бяха хванали, като прибират ръцете си.
- Абе успокой се малко! Просто спахме заедно. Здрасти hyung. - гласът на Jungkook е дрезгав, като току що станал. Вдигаш вежди при думите му.
- А Jungkook имаше предвид... - V се включва, за да изчисти недоразумението, което е на път да избухне.
- Ти изобщо как се озовава тук?? - прекъсваш го, давайки му изпитателен поглед. Tae въздиша
- Ето какво се случи вчера:

Подреждах гучи колекцията си в гардероба, - извърташ очи - когато осъзнах, че беше наистина късно, а Jungkook все още не беше дошъл в общата ни стая. Притесних се за него, защото напоследък не изглежда на себе си и... - хапе устни, спирайки се - Както и да е, почнах да обикалям сградата, търсейки го навсякъде и накрая стигнах до "стаята".
- Стаята?
- Не ме прекъсвай! Иначе "стаята" е мястото, от което се свързваме с army. Така, да довърша:

Стигнах там и след известно търсене, го открих при теб! Двмата лежахте, с гръб един към друг. Щях да се измсея и да ви оставя да си спите, обаче забелязах, че Jk беше свил цялата завивка за себе си и ти измръзваше. Затова дойдох и легнах до теб, за да те стопля. - усмихва се невинно и свиваш очи.

- Това е...всъщност е много сладко. Благодаря ти. - усмихваш му се топло. - А ти! - обръщаш се към Jungkook, който отново се е върнал към спането. Изглежда като малко англечле. Едната му буза на възглавницата, а другата на милиметри от твоята. Затова правиш това, което всеки на твое място би... Дърпаш му ухото! - Как си могъл да ми откраднеш собственото ми одеяло в собственото ми легло?! Нямаш ли достойнство бее!
- Ау! Ау! Ау! Сприии. - извиква той, но ти продължаваш да му дърпаш ухото.
- След като бях достатъчно любезна да ти позволя да останеш, така ли ми се отблагодаряваш? Като ме оставяш да измръзна до смърт?
- Добре, добре, съжалявам! Божее. - почва да размахва ръце във въздуха и Taehyung се опитва да те спре, дърпайки ръката ти, с надеждата да го пуснеш, но ти стискаш здраво и в последствие само го дърпаш по-силно.
- Стага деее! Боли! - вика горкичкия малтретиран, стискайки очи.
- Т/и, ПУСНИ ГО!
- Не! Ще си плати гадината! - всичи повишавате тон, борейки се, когато телефона ти иззвънява и тримата замръзвате на място. Едната ти ръка на ухото на Kookie, а другата на лицето на Tae. Taehyung, дърпа лакътя ти и се опитва да отдели пръстите ти от приятеля му, който набара кичур от косата ти и те скубе. Пускате се и ставаш към бюрото ти, за да вдигнеш.
- Добре ли си? Целия си червен. - V слага ръка на рамото на по-малкия, който търка нараненото си място.
- Нищо му няма. - усмихваш се палаво на Jungkook, а той те поглежда сякаш си му откраднала обяда. - Ало. - усмивката ти пада и цялото лице придобива сериозно изражение, когато чуваш гласа през слушалката. Двете момчета се поглеждат въпросително, забелязвайки внезапната промяна и насочват интереса си отново към теб.
- Какво има? - прошепва Tae и слагаш пръст пред устните си, за да му направиш знак да е тих.
- Кой е? - пита другия и ти му шъшкаш.
- Шшш на теб! Кой е? - изрепчва ти се Kookie.
- Добре, разбрах, благодаря ви. - затваряш въздишайки и срещаш погледа си с този на любопитните момчета. - Вики...