"Where My Demon Hides"

° Chapter 1 °

Когато Бомгю се включи в този курс, той се съсредоточи само върху предимствата, които би пожънал в момента, в който се дипломира. Бизнесът и мениджмънтът е популярен курс с обещаваща кариера пред живота му и той просто трябва да издържи четири години на обучение, за да получи дипломата си. Сега, когато е изправен пред факта, че трябва да посещава реално часовете, той започна да преосмисля решението си.

Само една година от живота си в колежа и вече се отвращава от дебелите книги, бизнес термини и статистически формули, залюляващи главата му.
Няма нищо забавно в това да седи в тази огромна класна стая, да се преструва, че прави бележки, докато професорът му нетърпеливо обяснява нещо, което няма да проникне в главата му.

Той не е сигурен дали това е вродената му устойчивост към статистиката или е твърде тъп, за да разбере темата.
Докато всички си записват бележки или правят снимки на диаграмите, показани от огромен проектор пред тях, Бомгю прави дупки в своите тетрадки.

Умът му е някъде далеч от класната стая. Точката на червената му химикалка почти пробиваше хартията на тефтера, докато на случаен принцип рисуваше кръгове и сложни символи навсякъде. Тя започна с една малка дупчица, която сега се превърна в нещо направо като в учебника по магьосничество. За това обвиниха Чой Йонджун и неговата мания за сатанински култови документални филми. Такива, които той кара Бомгю да гледат през уикендите заедно.

Това е и причината, поради която очите му са толкова тежки в момента, готови да го изпратят в страната на сънищата, ако само той се поддаде на изкушението да заспи. Освен това ястребовите очи на професора определено биха го хванали. Той наистина не иска да пренасочи този клас следващия срок.

Ето защо той донякъде се държеше да рисува тези знаци отново и отново, като веждите му се намръщваха в концентрация, сякаш всъщност върши работата, определена от професора.

Остават няколко минути до края на часа и той разкъсва страницата на тетрадката с върха на химикала, усещайки, че този път сънливостта го превзема. Той изгуби битката. Бавно влезе в тъмната и бездънна яма на тази пристигаща дрямка...

Докато той не се върна в реалността, когато видя червен проблясък с периферното си зрение.

Това е нищо. Не трябва да е нищо друго освен неговото въображение. Докато не се обърна настрани и не забеляза някой, който стои до масата му, да се извисява над него. Ръцете му скръстени пред гърдите му, а очите му хвърлени върху Бомгю. И тогава той го хвана за косата. Червеният цвят пламтя толкова ярко в средата на тази стаята.

- Какво по дяволите искаш? - Хубавецът се изплю на масата.

Бомгю мигна няколко пъти, объркан.
- Извинете, кой сте вие?