"Where My Demon Hides"

° Chapter 4 °

- Здравей, Бомгю, ти каза нещо за демон?
Попита Бин с наклонена глава, показвайки интерес.
Това е просто Чой Субин и неговото внимателно аз, винаги показвайки интереса си към най-малките неща, които Бомгю може да измисли.

Затова той го харесваше.

- Просто подхранвам ужасния вкус на Йонджун в тема!

- Хей! - Блондина се опита да протистира през натъпканата си с ориз уста

- Разбирам! - Изсмя се Субин.

Звукът от неговия смях успокояваше вътрешността му, изпълвайки го с памучна топлина до степен, че той вече не се чувства гладен.

Днес е добър ден.
Наистина е. Докато очите на Бомгю не откриха безпогрешната гледка на човек с червена коса в кафенето. Той замръзва на мястото си, още повече, че очите му се заключиха с тези на заплашителната червенокоса фигура. Внезапно топлината в гърдите му замръзна.

- Бомгю? - Гласа на Йонджун прозвуча, опитвайки се да върне Гю в разговора.

Той не чува никакви думи, замръзнал от страх, когато видя, че демона бавно се приближава до масата им.

- Аз... Момчета, можете ли да видите човека с червената коса... Странно е, нали? - Той посочи посоката зад Бин и Джун

Субин обърна главата си първи, за да погледне към посоката.

- По дяволите. Сигурно съм го пропуснал - Каза Йонджун

- Бих искал да говоря с някой, който е боядисал косата си в червено, за да мога да получа някои съвети, преди да го направя на собствената си коса. - добави той

- Хьонг, косата ти ще опада с по-бърза скорост. - каза Субин

Те не можеха да видят червенокосия, както съучениците на Гю и професора, но той е сигурен, че в момента не сънува. Съществото наистина се приближава без да нарушава очния им контакт. Пръстите на Бомгю трепереха докато той взима раницата си.

Той трябва да се измъкне оттук.

- Гю, вече си тръгваш? - Гласът на Йонджун прозвуча сякаш е от един километър изгубен в говоренето идващо от масите около тях.

Най-силният звук, който достигна до ухото му, е този непознат глас, който звъня в главата му.

„Не смееш ли?“

- Забравих, че имам какво да правя преди следващия си час! - Каза той с фалшив весел тон, бутайки не изядената част от скъпоценната си ягодова торта към Субин, който го гледаше любопитно.

- За теб, хьонг! Приятен ден!

- Никога не си споделял с мен!

Той игнорира гласа на Йонджун, тъй като вече се отдалечава от масата. 

Странният тип не би трябвало да е запознат с картата на неговия кампус, така че това даваше на Бомгю идеята да избяга някъде, където рядко е посещавано. След дълго време бързо вървене през коридора той се настани в инженерната сграда. Място, което е много пусто, защото не много хора се интересуваха.

Дори баните са толкова чисти, защото се използват рядко.

Бомгю размишлява там, докато изведнъж забеляза определен тип, който го гледа през голямото огледало.