"Where My Demon Hides"

° Chapter 12 °

След това, Техьон беше зает с малката мисия да копае информация за Бомгю, което също дава на човека повече чувство за нормалност обратно в живота му. Няма повече червенокосия да го разсейва с изскачане внезапно или заплаха за живота му винаги, когато не успее да начертае правилния пентаграм.

Почти е все едно той се връща в живота на скучните бизнес теории и статистики, но в края на деня, той винаги ще има определен демон в стаята си, притесняващ го всеки път, когато се опитва да работи по заданието си.

- Отврътен съм от това, Чой Бомгю. Не ми каза, че Чой Субин е църковно момче.

Това го накара да наклони глава назад от смях, като прекъсна фокуса си от изобилието от текстове, показани на екрана на лаптопа му.

- О, Боже. Искаше ми се да бъда там, за да видя... Изгоря ли? Винаги съм искал да видя ефекта на молитвите върху демоните!

Той беше паднал от стола си от смях, докато Техьон светеше на леглото му.

Понякога Техьон е този, който е по-развълнуван от мисията, отколкото самият Бомгю. Дори си правеше бележки, прелистваше страниците, за да покаже на Бомгю, че не го задържа в час.

- Разпитах няколко негови съученици.

- Какво по дяволите, можеш да ги накараш да те видят? - той прошепна въпроса под носа си, хвърляйки недоверчив поглед на демона, който се усмихва самодоволно, сякаш току-що е направил нещо голямо.

- И накара хората да мислят, че съм луд, че си говоря сам.

- В моя защита хората вече смятат, че си достатъчно луд без моята помощ.

Не е разумно решение да се посегне към косата на демона и определено не е добро, когато го прави в час, където никой друг не може да види споменатия демон. Различен от удара на китката от Техьон, той получи въпросителен поглед от професора, който е учуден от поведението му и каза да остане след часа за някакво обяснение.

Просто се чувстваше по-смущаващо, когато чу тих смях зад гърба си. Да не говорим, че звучи толкова човешко. Като той можеше да се обърне, само за да види Техьон, негов съученик, вместо демон, който случайно повика.

Друг път, Техьон може да бъде толкова потопен в планирането си, че да не регистрира какво се случва около него. Само този път Бомгю най-сетне рискува, пропълзявайки към него.