"Where My Demon Hides"

° Chapter 5 °

- Как ме намери тук? - изкрещя той, докато държеше раницата си пред себе си като щит.

- Ти си преследвач!

- Аз съм демон, идиот.

- Няма начин!

- Името ми е Техьон.

- Защо демонът би имал име?

- Извинявай какво?

Искра от раздразнение причини черен дим да се появи от рамката на огледалото, карайки Бомгю да трепри, докато притискаше гърба си към ръба на мивката.

- Какво мислиш, че сме демоните? Ние също заслужаваме име.

Сега, когато Гю е напълно буден, демонът прилича повече на конкретно същество. Живата пурпурна коса изглеждаше твърде светла, но в противен случай той изглежда истински.

- Д-добре... Защо все пак си тук? Ще ме проклинаш ли? - попита той с кротък глас, докато повдига чантата си, така че да покрие половината част от лицето му.

Бомгю се чувстваше жалък по този начин, като се уплаши от нещо, което изглежда измислица, като във филмите.

- Не трябва ли да те питам? Призова ме осемнадесет пъти с пентаграмите!

- П-пентаграми? - попита той, като очите му се уголемиха.

След това си спомни тетрадката. Всичките му рисунки. Кръговете с луни и звезди, които той рисуваше отново и отново, след като видя подобен филм.

- Пентаграмите!

- Да, не съм призован завинаги, така че по-добре ме върни...

Бомгю не слуша повече. Той рови в чантата си за тефтера, като изсипа вещите си от чанта на пода. Прелиства книгата, докато не намери страниците, върху които е рисувал по-рано.

- Съжалявам, сигурно е грешка, позволи ми само...

Той разкъса страниците на парчета, пускайки ги в мивката. Докато водата се излива от чешмата, вижда хартиите да стоят на белия порцелан и след това да кървят с червено мастило в мивката.

Усмихвайки се триумфално на себе си, той вдига погледа си към огледалото, очаквайки да види, че е останал сам в банята, тъй като заклинанието сигурно е унищожено. Разкъса и отми рисунките в крайна сметка, така работи във филма: отървавате се от призоваващите кръгове.