"Where My Demon Hides"

° Chapter 11 °

- Ти искаш да излезеш с мен?  Благодаря ти! Никой друг не е достатъчно смел, но разбира се, Чой Бомгю би бил, нали?

Бомгю седи на раменете на Субин, който бавно го повдигаше. Той беше инструктиран да залепи някакви декорации по-високо на стените и никой друг не се довери на Субин, за да го повдигне така. Дори Бомгю не е обеден, че няма да бъде изпуснат и да получи сътресение, но няма какво да направи, тъй като той вече е попаднал в капан на тази ситуация.

- Моля те... Не ме пускай! - каза той през стиснати зъби, докато внимателно залепва украсата с треперещи ръце.

От ъгъла на очите си той вижда демон, който стои на безопасно разстояние от тях. На устните му е изписана усмивка.

Ругаеше го. Той дори не можеше да пожелае Техьон да потъне в ада, защото това същество дойде оттам.

Ставаше малко по-лесно, след като прекара известно време там, а когато свърши, той вече не беше толкова напрегнат. Ако нещо друго, може би това идва от начина, по който сърцето му тупти от това, че Субин го гледа, усмихвайки се толкова ярко.

- Не е толкова зле, нали? - попита Субин

- Да.

- Попитай го!

Гласът на Техьон звънеше в цялата стая. Никой друг не можеше да го чуе, но това накара устните на Бомгю да изтръпват от раздразнение. Как смееше този демон с лош вкус на боя за коса да наруши момента на разцъфтящата му колежанска романтика така?

- Субин хьонг, искаш ли да вземем нещо за хапване после? Отвори ми се място за сладолед.

Очите на по-големия искряха при споменаването на сладолед. Той държеше усмивката на лицето си, дори докато бавно се спусна надолу, за да може Гю да слезе от раменете му и дори когато косата му отново се придърпваше, само веднъж те отново са лице в лице, така че той да даде своя отговор.

- Разбира се! Нека отидем заедно с другия екип. - отговори той щастливо и разроши косата на Бомгю, преди да отиде щастлив при другите.

Бомгю задържа усмивката на лицето си за още няколко секунди, изпускайки я с въздишка, когато се обърна. Той вече не скача, въпреки че сърцето му дава разтърсване при вида на Техьон, който се материализира пред него. Колкото и пъти да се е случило това, той никога не може да свикне да има Техьон около себе си.

- Сега виждаш ли защо казах, че е трудно! - промърмори Бомгю

Той не знае кое е по-лошо между това да видиш гнева или забавлението в очите на Техьон, но демонът се радваше на това, така че работи добре, за да го забавлява, докато Бомгю все още мисли пентаграмния модел.

- Ти си идиот, но този човек е съвсем на същото ниво. Подходящ е за теб.

Той поне започна да свиква с това.