"Where My Demon Hides"

° Chapter 3 °

- Сигурен съм, господине! Юн беше средоточена в урока, така че освен ако не сте си говорили с въображаем приятел, не съм сигурен какво имахте предвид. - Каза професорът, печелейки приглушен смях от останалата част на класа.

- Часът е към края си. Чой Бомгю, представете презентация по темата следващия час.

- Н-но аз не лъжа... Той...
Гю заекваше, гледайки как професора излизаше от кабинета, докато съучениците му подреждаха нещата си.

Когато Бомгю вдигна погледа си към мястото на което стоя червенокосата фигура осъзна, че никой не е там.

Той седеше там известно време, дори след като последният ученик напусна класната стая, онемял. Чувстваше се твърде реално, за да бъде просто плод на въображението му или сън. Все още можеше да почувства студа от докосването на лицето му, когато си спомни за това, както и двойките тъмни очи, втренчени в душата му, точно преди да преминат в котешко жълто.

Споменът за това момче вече избледня, особено след като сам се убеди, че това е просто сън.

Той има забавна обедна почивка, спечелвайки състезателна надпревара в кафенето, за да си вземе торта с ягодова глазура, която толкова обича.

- Избласка ме само за да спечелиш последното парче торта? - каза раздразнено Йонджун, хвърляйки му поглед докато той яде вкусно розовия десерт.

- Спомняш ли си, когато ме заключи последния път в банята? Връщам ти го! - отвърна самодоволно Бомгю, докато се тъпчеше с торта.

- Искаш ли да дойдеш да гледаме филм? Намерих нов! - предложи Йонджун

- Още един филм на ужасите от лоша класа? Сериозно? Дори сънувах лош сън заради тях!

- Ако могат да повлияят толкова много на подсъзнанието ти, това означава, че в края на краищата не са от лошата класа!

Това е най-добрият му приятел и необичайното му очарование към „подценените" филми, като има причина тези филми да се оценяват толкова ниско. Като за човек, който изучава филмография, Бомгю не разбира как Йонджун може да се справи с гледането на тези мерзости, маскирани като филми.

- Все пак сериозно видях демон в съня си. Той-
Гю спря изречението си, докато гледаше в очите на някой друг, който не е Йонджун. Те му мигаха бавно, любопитни какво ще каже той. Бомгю преглътна обратно подробностите от съня си, вместо това разшири устните си.

- Субин хьонг!