"Where My Demon Hides"

° Chapter 22 °

Играеше ли тъпо? Бомгю стоеше зашеметен, опитвайки се да припомни чувствата си към двамата хьонгове, с които е близък. Сигурно, той е усетил, че те може да са по-близки, отколкото си е мислил. Йонджун понякога се мотаеше със Субин, който се усмихваше извинително към Бомгю. Но той знаеше, че в края на краищата харесва Субин.

Но винаги ли е знаел това? Още преди да поиска помощ от Техьон?

Мислил ли е някога за последствията?

- Мислиш ли, че си добър приятел? Знаеш на какво съм способен да правя и искаш да се отървеш от най-добрия ти приятел. Помисли за това.

Няма как той да има такъв тип мисли за двамата хьонгове, които се грижат най-много за него. Но той не можеше да отрече, че имаше някои случаи, когато ревнуваше, виждайки двамата заедно.

В крайна сметка, Техьон можеше да се докосне до най-мрачната му емоция. Действителното му желание, което не е толкова невинно, колкото да иска "да отбележи среща със човека, когото харесва". Ами ако Бомгю винаги е бил този жесток човек, а Техьон просто му помага да го види?

- Махай се! Върни си в ада! Не искам повече да те виждам! - най-накрая щракна, очите му се бяха замъглили от гневни сълзи, докато крещеше на демона.

Той се отдръпна, когато червенокосият беше на сантиметър по-близо до него, отбивайки дъха му от дробовете, когато лицето му се приближи твърде близо. Техьон се подиграваше, когато гневът в лицето му мигновено се замести от страх и тогава той усети устни, притиснати към собствените си.

Техьон го целуна, но той дори не можеше да се съсредоточи върху мекотата на устните на жестокия демон или неговите приятни чувства. Гю можеше да почувства само болезненото усещане, докато се източи от гнева си, оставяйки гърдите си като това празно пространство.

Това беше потискащо чувство, което беше вдъхновено от емоциите му. Можеше да усети следите от сълзи по бузите си, търкаляйки се надолу, където устните им все още бяха затворени в целувката. Но той дори не знаеше защо плаче вече.

Когато Техьон се отдръпна, той можеше да гледа само демона мълчаливо. Втрещен.

- Гневът ти е най-вкусен. Заслужавам толкова много, за да се примиря с досадния ти задник толкова дълго.

И след това демонът се разпадна във въздуха, отнемайки пентаграма с него и отново остана ментовата зелена стена на спалнята му празна. Единственият знак за всичко, което някога беше нарисувано, е счупеният маркер в ръката на Бомгю.

Маркера се търкаляше на пода точно когато Бомгю скри, лицето си, лишено от всякакви емоции, докато той се взираше безшумно към стената.

Дори не му беше позволено да почувства нищо, че Техьон го напусна.

Демоните са толкова жестоки...