"Where My Demon Hides"

° Chapter 23 °

Нещата се върнаха по техния стандартен начин.

Само миналата седмица той присъстваше на този бизнес и мениджърски час с определен червенокос мъж, заемащ празното място до себе си, слушайки с отекченост забележки за всякакви скучни подробности, които професорът добавяше към основните си слайдове. Той си спомняше задушаването от смеха си. Спомняше си самодоволната усмивка на лицето на Техьон, сякаш усещаше постижение от присмиването на Бомгю.

И тогава той си спомни студените устни върху неговите в нощта, когато прогони демона завинаги. Отвратително е как си спомня само чувството, че сърцето му прескачаше удар при осъзнаването, че Техьон просто го целуна. Той не изпитваше отблъскване от целуването на демон. На всичкото отгоре е демон, който също нарани най-добрия му приятел в нощта преди това.

Всичките му спомени за Техьон бяха положителни и привличаха усмивки от устните му.

Не бяха опасните ноктите на Техьон. Способността на Техьон е да манипулира чувствата му, оставяйки го само с такива, които го карат да пропуска присъствието на демона, когато мозъкът му знаеше, че трябва да мрази този човек.

Единственото отрицателно чувство, което се задържа, е болката в гърдите му всеки път, когато види Йонджун или Субин. Те дори не знаеха какво се случва с него сега, все още се опитват толкова усилено да запазят невежеството, което Бомгю имаше към тях.

Сега е по-поразително, когато някой друг му го изрази. Начина, по който двамата се отдалечиха един от друг, когато го забелязаха в кафенето. Рязко изпуснатите ръце, когато се срещнаха в коридора. Спряните разговори. Бомгю се зачуди как не го призна по-рано.

- Хьонг, знам, че се срещаш със Субин хьонг.

Най-накрая той реши да говори направо един ден, докато остана сам да се мотае с Йонджун.

Първоначалният отговор беше тишина, преди хьонга да започне да се задавя. Не трябваше да казва това, когато Йонджун беше пълен с храна в устата. Но това ще означава загубени възможности, тъй като той винаги има храна в устата си. Поне това му дава повече шанс да говори повече.

- Става малко очевидно и повярвайте ми, не се разстройвам за това. В случай, че го правите заради мен аз съм по-разстроен, че трябва да го скриеш. - продължи той, дори когато Йонджун седи там сълзлив заради кашлицата.

- Обичам те повече, отколкото някога съм обичал хората, които съм харесвал. Така че просто се радвам, че си щастлив.

Кашлицата отдавна беше преминала, така че не можеше това да бъде причина за сълзите, които все още блестяха в очите на Йонджун. Момчето подсмъркна, преди да грабне Бомгю в обятията си, спечелвайки недоволно оплакване, тъй като по-младият е готов да изкопае дупка и да се скрие от това, че казва този сантиментален вид думи.

- Ние го крием от части, защото семейството на Субин няма да го одобри и също така защото знаех, че го харесваш и… да. Просто ми се изплъзна съзнанието да ти кажа.

- Всичко е наред. Мисля, че вече нямам чувства към него. - промърмори последната част

- Наистина ли? Какво се промени? - Йонджун набръчка челото си любопитно

Червена светкавица започна да пълни главата на Бомгю за части от секундата, преди той бързо да поклати глава, за да се отърве от нея.
Той реши да погледне отблизо лицето на Йонджун, което е само на сантиметри от неговото, държеше го близо, наблюдавайки слабите линии от нокти, които бавно избледняваха от бузите му.

Вместо да отговори на въпроса, той вдигна ръка нагоре, за да проследи с пръстите си по следите.

- Много ли боли? - попита той

Йонджун мигна към него, преди да отговори, сякаш напълно е забравил за нападението.

- Всъщност не много. Сега като се замисля, може да е било просто миеща мечка?

Всъщност раната изглеждаше плитка. Това не е в съответствие с твърдението на Техьон, че той трябва да се отърве от Йонджун, за да помогне на Бомгю. Каква беше целта му да направи това? Като демон, който би направил всичко, за да завърши сделката със своя човек, не би трябвало да проявява такова състрадание към човек, когото дори не познава.