"Where My Demon Hides"

° Chapter 10 °

- Той е напълно извън твоя обсег.

- Хей! Дори не го познаваш!

- Знам само като го гледам.

Ако някой беше казал на Бомгю миналата седмица, че днес ще бъде тук, криейки се до входа на фоайето на кампуса, докато се кара с демон, той ще да нарече този човек луд. Но тук той наистина е, с демона, който изглежда по-човешки всяка минута, която прекарва в човешката сфера. Особено сега, когато е превърнал дрехите си в нещо по-малко от костюм и повече от нещо, идващо от гардероба на Бомгю.

И ако някой му каже, че също ще сключи сделка с демон, той вероятно би прокълнал човека.

Освен, че той прави сделката. Глупав е, дори за него.

- Можеше да сключиш материалистична сделка, да забогатееш или нещо подобно, но просто искаш да ти отбележа среща с този човек, който харесваш? - каза Техьон, повтаряйки същото за трети път откакто снощи Бомгю му каза „Приемаш ли ме на шега?“

- Слушай. Мина цяла година и не съм постигнал напредък, така че нека да видим колко лесно ще бъде за теб!

- Мислиш ли, че просто мога да отида и да го питам? Ти го напраави.

- Каква е ползата тогава да сключвам зделка с теб? Глупав демон такъв.

Виждаше искри от огън в очите на Техьон. По някакви причини той беше забравил първоначалния си страх към този човек, докато не му напомни, че все още е достатъчно мощен, за да отнеме живота му, без дори да го докосне. Той обаче няма да рискува.

Така че още преди Техьон да каже нещо, той избяга далеч от мястото си, за да се скрие. Дори не знае посоката, но знае какво ще се случи, когато усети чифт студенти ръце на раменете си, които очевидно го насочваха към момчето.

Субин изглежда изненадан отначало, но в следващата секунда се усмихна широко.

- Добро утро, Боми!

Сърцето му прескачаше удар при използването на този псевдоним, но той се осъзна, гледайки към демона, който стоя на голямо разстояние от тях, подтиквайки го с очи. Той наистина не иска нищо общо с дейностите на студентския съвет, но ако това означава да прекара известно време с Чой Субин...

- Изглеждаш супер зает. Какво правиш?

Скоро той се занимава с организирането на лобито в сайт за мини панаир на книгите. Не е толкова лошо, особено като се има предвид факта, че той ще работи с по-възрастния. Той просто искаше Техьон да се разпадне във въздуха, вместо да се влачи с него наоколо и да го забъркава да попита Субин за среща.

Ако е толкова лесно той вече би бил гадже с този човек.

Той щракна в един момент, когато Техьон започна да издухва студен въздух в тила му и да го притеснява, докато изработва думите си. В крайна сметка той получи вниманието на хората около него, включително и Субин, който го гледаше, докато мига объркано.

- Извинявай, чудех се...