"Where My Demon Hides"

° Chapter 6 °

- Ти си идиот.

- К-какво… Защо все още не си изчезнал, аз...

Бомгю се обърна с цел да си тръгне, но се озова лице в лице пред Техьон, който се приближи твърде близо до него. Лицето му беше само на сантиметър и той виждаше дълбочината на очите на така нареченият демон, втренчени с раздразнение.

- Ти си голям идиот.

- Спри да ми говориш така!

- Това не работи така!

- Сега трябва да нарисуваш друг знак, за да мога да се върна в ада. Това е единственият начин, по който мога да изчезна.

Няма начин...

Няма шибан начин...

Бомгю прехапа устните си, поглеждайки към мокрите хартии, които са се разпаднали в мивката, а след това в бележника си, където можеха да се видят само следи от разкъсани страници и слаби белези от рисуваните линии. Единственият знак, че той изобщо е рисува върху книгата.

Няма повече кръгове, от които да копира. Какво да нарисува?

Той просто не може да се накара да разкаже на Техьон за това, не сега, когато демонът изглежда сякаш е готов да го разкъса с дългите си черни нокти. Но докато гледа мъжа в отчаяние, той знае, че Техьон знае какво мисли.

- Не знаеш какво да нарисуваш. - каза демонът, сякаш осъзнаването просто дойде върху него.

Очите му станаха по-тъмни, сякаш е възможно, да даде на Бомгю поглед към ада, откъдето той беше дошъл.

***

- Какво ти отне толкова много време? Минаха часове и още не си го намерил?

- Съжалявам! - Каза Бомгю, продължавайки да сканира страниците.

Той е прекалено тероризиран през нощта. Техьон му каза да нарисува всякакъв вид пентаграми, които има в главата си, но никой от тях не изглежда да отвори какъвто и да е портал за да си тръгне демона. Той прекара часове, работейки върху това, под надзора на много мърморещ червенокос, който се извисяваше над бюрото му.

Въпреки това, Бомгю успя да заспи само когато Техьон се разсея, но сънищата му бяха осеяни от снимките на ада, които той видя в очите на този човек в началото на деня.

Това дори не беше добър сън, тогава той се събуди от същия демон, който започна да му вика, че прекалено дълго спи.

Така се озова в библиотеката толкова рано сутрин, седнал на пода между рафтовете, в секцията, която никой не посещаваше. Никой с разум не би бил толкова заинтересован от дискурса за сатанинските ритуали и свръхестествената история. Дори не и Йонджун. Той остави Бомгю сам, придружен само от книгите, разпръснати около него на пода и лъч сутрешна слънчева светлина, филтрираща се през непрозрачния прозорец до него.