"Where My Demon Hides"

° Chapter 2 °

- Извика ме осемнадесет пъти по дяволите и не знаеш кой съм? Колко ужасяващо. - Подсмива се той, хвърляйки погледа си из цялата стая. Изглежда, никой друг не се притесняваше от присъствието му в средата на класната стая, дори и професорът, който е започнал поредния кръг от дискусии.

- Какво място е това изобщо? Няма кръв? Вие хората все още правите това? Нямам нищо против друг вид плащане. В днешно време демоните не могат да бъдат придирчиви с това колко рядко получаваме оферти за работа.

Става все по-причудливо, толкова колкото по-буден е Бомгю. Той се взира в мъжа пред него с отворена уста.

Призоваване? Кръв? Демони?

Дали има нещо общо с последния сатанински култов филм, който гледаше с Йонджун, или не (имаше кървав край), достатъчно беше да го изпълни с всякакъв вид страхове. Страха се засилваше десетократно, когато той погледне в тъмните очи на червенокосия, които бавно се превръщаха в по-светъл цвят, докато достигнаха котешко жълто.

- К-какво. Това не може да бъде, нали? Актьор ли си... Защо си...

Въпросът му отшумя, когато усети контакт по кожата си под формата на остри нокти, влачещи се по кожата на челюстта му, преди той да почувства необичайно студена ръка, която приковава брадичката му.

- И аз приемам човешката душа като плащане. - Бяха думите изпъстрени от хубавите устни, протегнати в усмивка на демона.

Бомгю избухна в писък, опитва се да избяга от мястото си, но се озова със задника си на пода. Страхът му - толкова осезаем, че може да го усети на езика си, изтръпвайки всичките си усещания до степен, че не може да регира на болката от падането.

Следващото нещо, което изпита Бомгю, е срам, когато забеляза двойките очи, принадлежащи на съучениците му, гледайки надолу към него. Никой не каза нищо, докато не чу зловещото пристъпване на обувки, тръгнали твърдо към неговата посока.

Той може да се почувства обречено дори преди да види, че се материализира пред очите му фигурата на професора.

- Чой Бомгю, имаш ли какво да добавиш в дискусията?
Попита той, потупвайки с крак на пода.

- Не сър, съжалявам, обърнах вниманието си към този човек който ме притесни. - Бомгю посочи към посока на червенокосия.

- Мен?
Дойде пронизителен глас на момичето, което заемаше мястото до него, приличащо на смесица от недоверчивост и раздразнение.

- Дори не съм говорила с теб!