"Where My Demon Hides"

° Chapter 18 °

- Не! Просто изказвам наблюдението си, окей?

Той протегна ръка, за да покрие отблясъка, който Техьон изпрати към него.

- Мислил ли си някога да направиш това? Само за малко. Трябва да е скучно само да си заседнал... Откъдето и да си дошъл. Ада?

- Дори не знаеш как изглежда ада. Хората просто харесват да предполагат - подигра се Техьон, спускайки ръката на Бомгю от лицето си, но продължи да го държи.

- Не е нищо подобно на снимките в религиозни истории или филми. Мисля, че е прилично място за живот. Като вас хората, и аз имам живот там.

Бомгю остана тих при това, веждите му се намръщиха. Какво очакваше всъщност? Дните му с Техьон да останат в застой и да няма причина червенокосия да се върне в своя свят? Той дори не е трябвало да е тук, само ако не бяха случайните рисунки. Но също така го кара да се чувства малко празен, като знае, че няма да има начин да се свърже отново с демона, след като той напусне.

Какви са шансовете на Техьон да отговори на призоваващия призив от човека, когото искаше да остави най-много?

- Хей, кога се срещна със Субин? - попита Техьон внезапно

Това го накара да се вдига на мястото си, бързо изваждайки телефона от джоба си, за да провери часа.

- Все още имам десет минути, за да стигна до там. Наблизо е!

Докато Бомгю се изправяше да тръгне, Техьон се завъртя на стола, обръщайки се в негова посока.

- Трябва ли да дойда с теб?

- Не! Няма да те доведа на моята среща! - поклати отрицателно глава Бомгю, докато буташе назад към стола Техьон, когато той изглеждаше сякаш ще скочи.

- Ще се срещнем в полунощ. Трябва да съм свършил до тогава. Наслади се на партито.

Той каза това и избяга мезду хората, танцувайки на пода. Дори след докато премахна ръката си от гърдите на Техьон, той усещаше останалата топлина от докосването на гърдите му. Той също помнеше липсата на сърдече пулс в ръката си.

Това само трябваше да го предупреждава колко нечовешки е Техьон и че трябва да се плаши от този демон, вместо да се надява да прекара повече време с него.