Един Неразделен Клас|《[ X grade ver.]》

15 ( Айде на морето- Финал)

И така, нашите герои бяха все още на морето, почиваха, играха и се смяха. Ядоха от умрялата риба, за която никой не знаеше, че е умряла и пиха от ракийката на Уеин. И ето сега, доволни и щастливи си лежаха на леглата в стаите си и си спяха.

Беше три часа през нощта и разбира се, всички си почиваха. Всички освен един. Можете ли да познаете кой стоеше буден и си мислеше как да свие от бурканчетата със сладко на Уеин? Сигурно си мислите, че е Джей Бъм? Да, ама не.

Три...Две...Едно... Точно така, приятели, нашето мило и сладко извънземно Ким Техьонг!

И така, Те си лежеше, обаче му се ядеше сладко. Стана от леглото и се запъти към кухнята.

Когато пристигна, започна да търси къде Уеин си е скрила бурканчетата със сладко( които тя всъщност открадна от баба Цоцка, ама това вече е друг въпрос). След много отваряне и затваряне на шкафовете, най-накрая ги намери.

Протегна се и се опита да докопа едно сладко от ягоди, ама без да иска бутна половината и те се изсипаха с трясък на пода, като се счупиха.

Техьонг се уплаши, че как не? Уеин щеше да го набие с точилката,ако разбереше.
Почака минута, две, и като видя, че никой няма да дойде, започна да почиства бъркотията и разказаното сладко по пода.

Шум,шум,шум...Фъшшшш.

Шум,шум,шум...Фъшшшш.

Шум,шум,шум...Фъшшшш.

Те бършеше сладкото от пода с един парцал, и после го миеше на чешмата.

Това се повтори доста пъти.

Другите започнаха да се будят от шума и да идват в кухнята.

Накрая и Уеин се събуди.

Стана страшно.

- АБЕ ЕЙ, ТЕХЬОНГ, МАЛКА КРАДЛИВА ГАД ТАКАВА, САМО ГЛЕДАШ ДА МШ СВИЕШ ОТ РАКИЙКАТА ИЛИ ОТ СЛАДКОТО! ЕЙ СЯ ТИ ВИДЯХ СМЕТКАТА, ИЗВЪНЗЕМНО ТАКОВА! АЗ КЕ ЗЕМА ДА ПУКНА ОТ ГЛАД ЗАРАДИ КРАДЛИВИЯ ТИ ГЪЗ!

И Уеин взе точилката, като подгони Те, а той бягаше. Избяга от апартамента и започна да тича към морето. Започна да се развиделява, останалите си направиха кафенце и излязоха на балкона да гледат сеир- Техьонг тича по брега на морето с всички сили, а зад него Уеин с точилката го гони и проклина, огряни от първите слънчеви лъчи. Какво да кажем... Ах...Селска идилия.

А когато пък си тръгнаха обратно за града, по пътя видяха Марк, спящ в едни крайпътни храсти. Почудиха се, но го взеха със себе си.

И така, тази прекрасна почивка завърши!