Why you hate me? ^•^

one

Беше късно през нощта. Голямото безкрайно небе се простираше над улиците на Сеул,единствената светлина в този мрак идваше от красивата луна, звездите и уличните лампи. Само едно огромно имение все още бе будно. Лампата в една от стайте бе запалена а там се бяха насъбрали около десетина човека. Висок стар мъж на име Джихьон,седнал на стола зад бюрото по средата на стаята. Очевидно бе ядосан,съпругата му Мини го галеше по гърба в опит да го успокой. Около тях на кожените канапета бяха насядали синовете им Канг и Кай, който бяха близнаци. Високи с катранено черни коси и уплашени в момента очи,лицата им бяха изпити със сериозност,облечени в стандартни черни костюми с бели ризи единия бе с папионка,а другия с вратовръзка. Съпругите им Юна,ниска жена с къса кестенява коса облечена в къса черна рокля и Кира,доста по-висока и едра жена с дълга,къдрава руса коса,стояха близо до тях. Юнгюм,която бе по-голяма от братята си и годеникът ѝ стояха прави,той се бе подпрял на стената и размишляваше на ум. Една фигура,обаче се отличаваше от останалите бе на младо,около осемнадесет годишно момче с черна,гарванова коса и очи като маслини,носеше риза,вратовръзка и черен панталон. Бе скръстил ръце пред гърдите си и потропваше нервно с крак. Гледаше сериозно в една точка,а лицето му не издаваше емоция.

-ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА ИЗМИСЛИМ КАК ДА НАКАЖЕМ ТЕЗИ ИЗРОДИ.-гръмовния и горломен вик на стареца разцепи тишината в стаята,като накара всички,без внука си да подскочат.-НИКОЙ ОСВЕН МЕН НЕ МИСЛИ В ТАЗИ КЪЩА.-стисна ръце в юмруци. Бе в изправено положение подпрян на бюрото. Толкова силно го бе ударил,че се бе разтресло.-Какво полезно знаем за тях,какви са слабостите им,нещо ново?

-Аз разбрах,че са си купили кученце .-обади се Канг.
-Кученце? Хах КУЧЕНЦЕ!? И КАК ТОВА ЩЕ ПОМОГНЕ?

-Аз разбрах,че водят кучето в парка всеки ден към осем су.....-опита да каже зет му.

-И КАКВО КАТО ВОДЯТ КУЧЕТО ТАМ ДА ГО ОТВЛЕЧЕМ ЗА ОТКУП ЛИ? МИСЛИШ ЛИ ЧЕ ИМ ПУКА ЗА НЯКВО ПСЕ?-момчето с очите като маслини се замисли още повече и присви очи. Всякаш нещо му бе хрумнало.

-Аз разбрах,че вчера са били извън града,но все пак точно в 21:00 на вратата им дойде доставчик на пица.-добави дъщеря му.

-Странното е,че винаги лампите в една от стайте светят,дори и семейството да е по работа в Япония.

-Няма логика.-обади се най-младия човек в стаята.-Купуват си куче,всеки ден то бива изведено на разходка,въпреки че те са в чужбина,дочух че ще останат там до сряда и вече ги няма от три месеца, леля твърди,че вчера е била поръчвана пица,това означава че този който разхожда кучето не е просто прислуга,ако беше нямаше да остава там за презнощтя.-всички го гледаха неразбиращо.

-На къде биеш,синко?-попита дядо му с интерес.

-Имам напредвид,че този който е в къщата е важен за семейството. Но първо да проучим кой е. Навярно е детето им.

-Но семейството няма деца.-вметна баща му.

-И вие с мама нямате деца,според техните убеждения,но уви аз съм тук. Не сте ли забелязали,че всяка година на една и съща дата те харчат безумно много пари за най-различни ненужни за тях предмети. Миналата година беше лет телевизор,по-миналата направиха баскетболно игрище на втория етаж,въпреки че имат и в двора,а всички знаем,че не са фенове на спорта. По-по-миналста година закупиха много скъпо пиано,а тази кученце.

-Има логика.-замисли се стареца.-изумен съм от интелекта ти и схващам на къде биеш.-самодоволна усмивка се лепна на сбръчканото му лице.

-Знам как да им отмъстим и то така,че да го запомнят завинаги.