-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше...
Една красива,черна нощ. Големите звезди блещукаха на сияйния небосвод,лунната светлина осветяваше стаята на малкия Юнги през прозореца му,а той спеше толкова сладко и спокойно,като бебе,само колко противно.
-Ставай дребен.-чу се удрянето на метал в метал,всякаш чуваше чинели.
-Колко е часа?-измрънка недоволно.
-04:00.
-Но,рано е и...
-Ставай...преди...ДА СЪМ ТИ ИЗБОЛ ОЧИТЕ ДРИШЛЬО,ЩЕ ТЕ РИТАМ ПО СТЪЛБИТЕ ЧАК ДО ПЪРВИЯ ЕТАЖ.-Юнги подскочи и стана като войник моментално.
-Да,с-сър.
-Стегни се,келешче. Стига си треперил като малко момиченце. Виждам че косата ти е черна,както баща ти пожела. Облечи това и ела в 04та стая.-хвърли му едни черни дрехи.
Какво за Бога щяха да правят в 04та стая,та тя бе в подземието? Дали щяха да го изтезават,да го бият,или друго? Юнги можеше само да предполага.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Щом се облече слезе долу и почука на вратата. Нищо не се чу от вътре. Влезе и се огледа. Видя пистолети и много мишени. Боксова круша както и много уреди за упражнения. Вратата зад него се затвори. Обърна се рязко.
-Сър,Вие ли сте?-само след миг бе повален на земята.-ауч.
-Стига си мрънкало,женчо а ставай. Започваме със стрелба с пистолет.
Изправи се и взе единия пистолет.
-Насочи го натам и...-насочи го и гръмна мишената.
-Моного добре,не очаквах,че женчо като теб може да бъде толкова точен,някога стрелял ли си с пистолет?
-Да,преди когато бях малък,татко ме учеше,аз не се справях...
-Млъкни,не ми се слушат сълзливите историй на едно изтормозено хлапе.
-Според мен,не ти се слушат историйте ми,защото ти напомнят на самия теб.
-Млъкни.
-И защо,нима и ти не си бил нежен и чувствителн,знам че под коравата то обвивка...
-МЛЪКВАЙ!!!-малкия се стресна и замълча.
Няколко часа по-късно
-156,157,158...
-Н-не мога повече.
-МЛЪКВАЙ ИСТЪРСАЧЕ,159,159,156,157.
-Стига де,в-вече станаха повече от 160.
-Аз казвам,ЧЕ СА 157 И АКО НЕ ИСКАШ ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ 0 ПРОДЪЛЖАВАЙ.-получи кимане.-157,15...-Юнги падна по корем и чу алармата на часовника на Намджун. -Стига ти за днес.-стана от стола си и погледна полу издъхналия Юнги,излезе и остави мъника скапан на пода.
Месец по-късно
Джун се качи,за да събуди Юнги,мрънкайки. Влезе в стаята.
-Хайде,ставай хла...-видя,че го няма. -Къде си се заврял,хлапе.-ядоса се и слезе с асансьора до подземията. Видя ,чакащия го Юнги пред 04та стая и се очуди.-Тук си?!
-Разбира се,щом знам в колко искаш да стана,точно в толкова ставам.
-Качи се на фитнеса на последния етаж,тичай на бягащата пътека тридесет минути с бързо темпо,а аз после ще дойда.
-А Вие,къде отивате,сър?
-НЕ Е ТВОЯ РАБОТА.-качи се нагоре по стълбите.
Юнги вдигна рамене и се качи на 4тия етаж. Влезе в посочената му стая и застана на пътеката,не знаеше как да я включи и започна да натиска копчета.
В това време Джун махаше от стаята му всички розови и лилави неща. Беше изхвърлил почти всичките му дрехи.
-Как може да има толкова много розови и жълти неща тук,ще повърна. На вратата се почука.
-Миличък,ще вляза.- госпожа Мин се очуди на видяното.-Ол,здравей Джун...къде е Юнги?
-Бяга на пътеката,госпожо Мин. А аз разчиствам стаята му,по молба на господин Мин.-дори не погледна леля си.
-Джун, миличък...з-защо вече ме наричаш госпожо?-натъжи се.-пред мен...можеш да бъдеш себе си...
-Айш,защо този глупак има толкова много розови неща,как си му ги позволила?-игнорира въпроса ѝ.
-Джин не би бил горд,с това в което си се превърнал.
-Аз не познавам никакъв Джин.-продължи да рови в шкафа на Юнги.
-Затова ли всяка сутрин се криеш зад храста до магазина за дрехи на третия етаж в мола,където не работи Джин?-той преглътна тихо,но имаше чувството,че дори и на 1вия етаж го бе чул господин Мин.
-Готови сме,ако позволиш,ще взема Юнги с мен,за да му купим дрехи.
