Двамата братя седяха в големия хол и отново преговаряха информацията за зелениковския.
-Значи е от твоето училище.
-Да,името му е Мин Юнги от 10ти Б. Знам за него,че е отличник. Доста често го тормозят,бих казал ежедневно. Успях да го снимам с мини кмерката,както пожела.
-Това е чудесно.
-Взех и номера му. До колкото знам е гей.
-Значи ще се наложи да го сваляш.
-Сериозно ли? Не направих ли достатъчно?
-Не,през целия си живот само мързелуваш и се тъпчеш с пица,направи поне това.
-Прав си,а и не е толкова грозен.
-Нека погледна.
отвори снимката от лаптопа си и се загледа в лицето на момчето. Не можеше да отрече,че е красив,даже прекалено. Меки пухкави листни,блестящи черни очи. Нещо караше Хосок да гледа снимката му и да не може да откъсне поглед. Прехапа долната си устна. Снежно бялата му кожа бе толкова чиста,нежна. Личеше колко е мека. Пухкавата му и рошава коса го правеше прекалено очарователен,прекалено сладък,усмивката му допринасяше за това,а крехкото му тяло и тънките китки и глезени още повече отвръщаваха отплесналия се в облика му тийнейджър. Какво беше той, ангел или грешка на света,питаше се на ум и не бе забелязал,от колко време вече брат му го викаше.
-...хьонг,добре ли си.-усети ръката му на рамото си и го погледна.
-Да,разбира се до къде бяхме стигнали?
-Мисля,че си уморен. Късно е вече,да си лягаме ли?
-Да,това не е никак лоша идея.
-Тогава до утре,хьонг.-Джим излезе от стаята,а Хосок преплете пръсти в косата си и затвори очи. Може би наистина не твърде уморен,може би прекаляваше в опитите си да се докаже пред дядо си. Не знаеше какво да мисли,всякаш мозака му щеше да експлодира. Излегна се на кожения диван,като се опъна удобно и изпуфтя. Това бе поредния изморителен ден за него,а утре щеше да иде и на училище,имаше твърде много ангажименти за един седемнадесет-годишем младеж,но с гордост щеше да се справи с тях. Докато размишляваше мислено,как да проследи онова момче,неусетно бе заспал дълбоко на дивана.
°°°
Часът бе точно 04:00. Вече от час Хосок наблюдаваше имението Мин. Жива птичка не прехвръкваше. Само се чуваше една тиха и нежна мелодия от свиренето на пиано.
/Защо това момче става толкова рано?/
Запита се гарвановокосия младеж скрит в храста. Слуха му бе изострен,а очите търсеха стаята от която идва звука през биникала. Онзи черен блясък в тях не бе изчезнал,а напротив бе се засилил,бе по-нахъсан от всякога и най-важното, бе сам. Необичайно! Колкото и да опитваше не можеше да открие стая,излъчваща светлина.
/Нима свири на тъмно?/
Любопитството му се засилваше все повече и повече,трябваше да влезе там,трябваше да разбере на всяка цена как да отмъсти на семейството,но.....имаше ли шанс да се промъкне вътре? Имаше и още как и Хосок отлично знаеше,какъв бе той.
ESTÁS LEYENDO
Why you hate me? ^•^
Fanfic-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше...
