-Аххх нищо не успях да чуя.-Хосок се нервираше вече прибрал се удома. Бе по-вбесен дори и от дядо си вчера.
-Смятам,че имаме напредък,сър.
-Напредък ли, Техьонг? Та дори не разбрахме онова същество момче или момиче е.
-Не се убиждайте, сър,но това определено бе момче.-гарвановокосия изпука пръстите си,на пръв поглед изглеждаше спокоен и умислен,знаеше,че помощникът му е прав и не можеше да спори с него,не веднъж бе доказвал интелекта си. В този момент на врата се почука.
-Влез.-бе спокоен.
-Хьонг.-Джимин се показа зад вратата.-дядо те вика.
-Кажи му,че идвам.-по-малкия напусна стаята,след миг и брат му тръгна към вратата,но точно преди да я отвори усети ръка на рамото си и се обърна.
-Сър,вземете това.-Те му подаде фотоапарата си.-снимах онова момче,смятам,че дядо Ви ще остане доволен.
-Благодря ти,че си до мен.
-Това е мой дълг, сър.-Хосок само кимна и излезе от стаята. Тръгна към кабинета на дядо си. Застана пред вратата и си пое дъх за последно,бе изнервен не искаше да се кара с дядо си. Отвори вратата и влезе като поздрави.
-Здравей и на теб синко.-посочи му коженото канапе и младежа седна.-е какво откри?
-В къщата живее според убежденията на Техьонг момче, макар и аз да не съм много сигурен,че е момче със зелена коса и бяла като сняг кожа. Вчера се прибра в ужасен вид. Беше раздърпан и очевидно бит. С него беше и кучето му. Влезе в двора и проведе разговор за по-малко от минута,разбрах и че пуши. Очевидно бе на годините на Джимин.
-Добре за първи ден.-антипатичното отношение на дядо му показваше ,че не бе заинтересован. Очакваше повече.
-Имам негова снимка.
-Това фотоапарата на Техьонг ли е?
-Да дядо,той го снима докато аз опитах да подслушам разговора му.-срареца разгледа снимките.
-Искам по-близки снимки,разберете наистина ли е син на Мин.-върна му фотоапарата.-свободен си.-Хосок само стисна ръце в юмруци и излезе. Отпред го чакаше Джим.
-В,какво стана?
-Утре аз и ти,рано сутринта ще идем отново до имението и ще разберем повече за това момче.-отсече рязко. По-малкото русокосо момче само кимна.°°°
Една прохладна нощ за Джимин. Всичко бе наред. Той спеше спокойно в леглото си. Часът бе точно 02:59. Само след миг сладкия му сън бе развален от рязко издърпване на одеалото му.
-Ставай.-мъника разтвори очи.
-Моля,колко е часа?-измрънка сънено,а брат му запали лампата,което го накара да присвие очи.
-Точно три.
-Защо ме будиш в този час,да не откачи?
-Ще идем до имението Мин обличай се.
-Ти си обсебен,само от ден преследваме онова момче и ти откачаш,че нямаме достатъчно информация.
-Ние все още не го преследваме,но това не е никак лоша идея.-повдигна вежда.
-О ястига.
-Обличай се Джиминах.
-Охх добре де.-и ето ни след точно двадесет минути. Двете момчета бяха пред дома на Мин. Джим полузаспал стоеше до брат си.
-Схвана ли плана?
-Да,хьонг.-може би се чудите,а какъв бе плана,ами Джимин се бе преоблякъл като доставчик на пица и държеше кутия в ръце. Изпуфтя леко и отиде пред портата като мина през нея. Забеляза камерата,която го снимаше. Прекоси голямата градина и застана на входната врата, като позвъня на звънеца. Чакаше нетърпеливо да му се отвори. Щом чу щракането на ключалката погледна към входната врата и видя едно ниско,красиво момче. Загледа се в лицето му и очите му заблестяха.
-Поръчали сте...пица със сирене.-усмихна се леко,а ментовокоскито се усмихна леко.
-Да, благодаря.-загледа се в него и щеше да каже нещо и Джим усети това. Усмихна се топло.
-Струва осем и петдесет.
-Заповядай,а ти...не си ли Джимин?
-Да,но от къде знаеш?-очуди се.
-Аз съм Юнги от 10ти Б.-наведе глава.-виждали сме се,ти си от 10ти Г.
-Да,точно така. Бих се радвал ако искаш да излезем някой път.
-И аз.
-А ти...сам ли си удома?
-Да,нашите са по работа.
-Ол,добре. Ще ми дадеш ли номера си?
-Да,разбира се.-написа го на едно листче.
-Беше ми приятно,но съм на работа,така че...
-Ол,почакай. Как е цялото ти име.-и ето го проблема,как трябваше да излъже малки Джънг сега от къде да измисли фамилия и тогава просто изръси някаква.
-Парк..... Парк Джимин.-удари си мислен шамар.
-Добре,беше ми приятно.-затвори и влезе навътре с пицата.
...........................
Харесва ли ви историята?

YOU ARE READING
Why you hate me? ^•^
Fanfiction-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше...