Why you hate me? ^•^

eleven

Нима това бе текст? На песен? Щом Хосок го зачете целия го побиха тръпки,та това бе любовна поема. Разказваща за страданието и любовните тарзания на малчото. Разкриваше всяка негова болка,всеки негов страх,това бе нещото което търсеха студените черни очи на момчето пред пианото. Това бе отговора на въпроса как да нарани и сасипе Мин и затова не му бе нужен Джимин,а само и единствено самия той,по-малкия брат на Хосок не би бил способен да е толкова жесток като хьонга си. Но защо сега безкористния поглед на Джънг бе толкова...смекчен,умиление се четеше в него. Може би съжаление дори състрадание. Съчувстваше на болките на Мин,но не трябваше. Една сълза се стече по безизразното му лице,като вода в пустиня. Нима този тиранин плачеше? Не това бе навъзможно,но тогава защо сърцето му заби толкова силно,защо се развълнува? Данеби да беше щастлив,че може да отмъсти най-накрая на синана заклетия си враг? Но не...той не изпитваше щастие,а нещо друго,което не разбираше и го плашеше. Стана рязко от стола и прибра поемата в джоба си. Бе готов,имаше почти всичко нужно,знаеше интересите на Юнги,къде учи,къде живее,къде да го намери,как да го нарани и най-важното. Докоснал се бе до душата му,или поне така си мислеше,ах само ако знаеше колко заблуден бе,ах само ако знаеше колко по-големи са сърцето,душата и добрината на това малко момче,но уви,щеше ли да разбере?

Отвори вратата на другата стая и се озова в огромна стая,спалня. С голямо,двойно легло. Дървено,гравирано бюро с черен,кожен стол,огромен телевизор на стената,черен гардероб,а до него други,черни шкафове. Погледна към тавана и видя огромния порцеланов полюлей. Беше толкова красиво. Тази стая бе точно в сила на Хосок. Завесите на прозореца бяха тъмнозелени,както и завивките на леглото. Ухаеше свежо на мента и бонбони. Още две врати се разкриха пред погледа на гарвановокосия. Отвори едната и видя баня,отново?! Защо им бяха толкова много бани? Отвори другата и очакваше отново тоалетна,но какво да види? Тук имаше библиотека,с едно кресло посредата и много, много книги. Не бе от огромните,по-скоро бе уютно. Разгледа книгите и заключи,че това бе кътчето на малкия Мин,украсено с малки възглавнички и одеало креслото изглеждаше примамливо.

Хосок бе разгледал голяма част от къщата. Все пак те беше цели 250 стай. Горните два етажа бяха с най-малко стай,но 1-вия и 2-рия си бях истинско предизвикателство. Видя голямата библиотека,асансьора,да тук имаше дори и това,двата хола,няколкото кухни,както и още поне 4 баний. Оставаше му още много,а с всяка стая се убеждаваше,че няма смисъл да продължава,а трябва да се върне на 3-тия етаж,за да разучава местата на който стой Юнги,чак сега нещо му направи впечатление. Нещо много, много важно. Как бе успял да пропусне да потърси още стихове и поеми на мъника,затича се към асансьора и се качи в него. Натисна бутона който му бе нужен и тогава чу силен шум,идващ от уоки-токито му.
-Сър,той идва, повтарям,сър,той идва.
-Мамка му.-ядоса се Хосок.-Къде е сега, повтарям,къде е сега?
-Влезе в къщата.-чу се пръщящия звук от устройството.-на 1вия етаж е. Чака асансьора,повтарям чака асансьора.-паника обвзе Джънг.

-Но защо асансьора е чак горе,аз го оставих на 1вия етаж?-тогава на малкия му светна. Някой бе влизал утях.

Джънг слезе на четвъртия етаж и се отправи към шахтата.

В това време Юнги се качи на асансьора и видя на кой етаж последно е бил. Ах май щяха да спипат Джънг? Прекоси дългия коридор и влезе в игрището. А сега къде беше шахтата. Юнги бавно пристъпваше в коридора.
-Кой е там.-по-големия се паникьоса още повече и тогава Мин влезе в стаята...