Why you hate me? ^•^

two

Деня бе топъл и много слънчев. Птичките пееха,цветята ухаеха уникално,особено на полянката на която бе легнало едно нисичко момче на не повече от шестнадесет години. То беше сложило ръчичката си,за да закрие слънцето, което така упорито напичаше бледото му като захар лице. Черните му очи бяха леко притворени зареди навлизащата в тях светлина,както и зелените кичури коса, който го дразнеха. Бе облечен с черни дънки и широка бяла тениска. Прехапваше малките си розови устнички и вдишваше от аромата на цветята. Затвори очи и отпусна ръката си,като я постави на зелената трева. Едно малко,пухкаво топче се затича към него и застана над главата му,като облиза лицето му. Красива и нежна усмивка изгря на лицето му. Блясъка ѝ можеше да се сравни със слънцето,а красотата на момчето с нищо на света. Изправи се в седнало положение и взе кафявото пуделче в скута си с малките си и слаби ръчички. Започна да си играе с него.

-Потичай още малко Холи и да се прибираме.-кученцето се затича на някъде и започна да се въргаля в тревата. Бледото момче извади от джоба си запалка и кутия с цигари. Запали си една и започна да поема от тежкия дим,който изпълваше и разяждаше дробовете му.

-Кога най-накрая ще свърши този живот.-издиша дим през меките си устни,като не показа белите си като бисери зъбки. Подпря глава на ръчичката си и допуши бавно цигарата.

-Холи.-провикна се и сложи каишката на кученцето като тръгна към вкъщи. Облече си худито и си сложи качулката. Оглеждаше се уплашено,излезе от полянката и зави наляво към една уличка. Отдъхна си,но тогава усети как някой го бутна и притисна в стената.

-Я....виж.....ти. Какво си имаме тук?-високо и много едро момче стоеше над него и се усмихваше самодоволно.-Мин Юнги.-Юнги сведе глава,уплашено. Само след миг усети удър в стомаха си и се сви на земята. Усети още няколко нанесени на лицето си и измърка тихо и жално от болка. Онзи стисна челюстта му и бутна главата му в стената.
По-малкия едва си поемаше въздух.

-П-пусни ме.-в отговор получи удър в уста. Изплю малко кръв. Закашля се и сълзи се стекоха от очите му.
-К-какво ти сторих?

-Какво ти сториииих?-изимитира го-Жив си това ми стори,боклук нещастен.-продължи да го налага. Вече се стъмни и онзи го пусна като си тръгна. Юнги се свлече по стената и седна на земята. Изплю още кръв и избърса очичките си, който бяха пълни със сълзи,блестяха много уплашено. Не можеше да помръдне тялото си. Кученцето му бе избягало на някъде.

-Д-дори е-едно куче н-не мога да о-опазя.-стана едва, едва и отново се запъти към вкъщи.