Why you hate me? ^•^

six

-Очаквам всички да се однесете отговорни към задачата ,очаквам и....-чу се училищния звънец,който прекъсна думите на госпожата. Всички се разшумяха и започнаха да обсъждат различни неща,едни говореха за предстоящото им контролно по философия. Други обсъждаха поредния номер, който да погодят.

-Кой да бъде жертвата,този път?-попита високо момче с черна коса,прическата му бе американски стил,от онези с големия перчем.
-Не знам,Джей.-да това бе Джей Парк плейбоя на училището. Ниско русо момче,което стоеше до него се обади. Това бе Юзи,малък но хитър подъл а на пръв поглед толкова наивен и невинен.
-Защо да не преметнем онзи дребния?-Джеси се облегна на чина и се подсмихна самодоволно. Тя бе кифлата на класа. С големи устни и цици, винаги разголена.
-Кой, онзи със зелената коса?-повдигна вежда присъединилия се към тях Бием.
-Бинго,бейби.-отговори Джеси премятайки косата си и удряйки Юзи през лицето с дългата си руса опашка.
-Съгласна съм с теб.-добави Хласа,сядайки и избутвайки Юзи от мястото му.
-А знаем ли името му?-каза русокосото,чийто задник бе приземен на земята.
-Не,а и за какво ни е?-засмя се кифлата подпряна на чина.
-Решено е,малкия гном ще бъде днешната ни жертва.-отсъди с усмивка Парк.
-Представям си,как ще си отива черната боя със ментовата му коса,ще го подчертае перфектно,всякаш с маркер.-пошргува се Хласа,което накара всички от групичката да се засмеят. Може би се досещате,кое бе онова ниско зубърче с очила и зелена коса на последния чин. Точно така,Мин Юнги, който толкова прилежно подреждаше цветните си химикалки в зеления си несесер,какъв глупак само,а?

Може би се чудите,какво правеше Хосок. Ммм да той в момента висеше със завързан крак за едно въже от прозореца на стаята на малката ментичка . Очевидно плана му не бе проработил,ама изобщо. Въобще как се бе озовал там? Дори самия той не знаеше,в един момент се катереше по дървото точно до къщата,а в другия вече висеше със завързан крак. Но защо не беше на училище,ще познаете ли? Да точно така беше избягал за да влезе в имението,но плановете му не бяха точно такива. Всичко се бе объркало и със скръстени ръце изпуфтя. Усещаше как не само косата му стърчеше надолу но и как кръвта му превземаше мозака. Единственото което го интересуваше бе как да се измъкне от тази дискомфортна ситуация. Повися още малко и тъкмо когато му хрумна една откачена идея,въжето се разхлаби и той падна на земята. Изпуфтя за пореден път. Сега трябваше да се изкачва наново дървото,поне не бе паднал от много високо. Тръгна да се изкачва на ново,но чу тихо хлипане зад себе си. Скри се зад дървото и изпсува тихо.
-Защо този глупак се прибира толкова рано,мамка му?-огледя мъника по-обстойно,чак сега забеляза вида му. Носеше розово худи и черни дънки,но това не бе най-интересното нещо във визията му,а това че бе залят с черна боя. Устната му кървеше,а той я прехапваше,за да не издава звуци. От малките му и нежни очи се стичаха безброй сълзи по почернялото му от боята лице и я отмиваха,разкривайки белите му като захар буки. Очилата му бяха в боя и не се виждаше как плаче. Той седна пред входа на цимента и свали очилата си. Хосок се загледа в него,какво му се бе случило? Любопитството на по-големия растеше с всяка наносекунда. Телефона на Юнги звънна,а той вдигна с треперещи ръце.
-А-ало.-каза тихо опитвайки се да не заеква.
-Как си миличък?
-Добре съм мамо,ами вие?-сега Хосок чуваше перфектно, какво си говореха.
-И ние,миличък. Получихме работата.
-Наистина?-усмивкатя на лицето на Юнги засия,показвайки белите му зъбки и венците му. Нима това означаваше,че най-накрая ще се приберат?
-Да,но ще трябва да останем още малко тук.
-Т-тоест няма да се върнете тази седмица?
-За жалост не,ще останем поне до края ѝ,а за другата ще видим.-усмивката му угасна.
-Разбирам. Оби....
-Добре скъпи,ще затварям.
-Чакай аз....-телефона му бе затворен грубо. Продължи да хлипа. Стана от земята и влезе в къщата.

-Живота на това момче е пълен ад,как бих могъл да го влоша?