Why you hate me? ^•^

tuelve

Петък 07:32 в дома на семейство Джънг.

-Не ми разказа много,не е от най-разговорливите,но е много наивен.....-Джимин обясняваше на големия си брат за срещата с Юнги,но Хосок го слушаше бегло. Бе се облегнал на вратата на терасата си и държеше чаша с кафе,от което отпиваше от време на време. Наблюдаваше съседното имение или по-скоро единствения човек там.
-Хьонг....слушаш ли ме?
-Мхм.
-Замислен си....какво гледаш?-русокосия повдигна вежда и застана до брат си забелязвайки леката усмивка на лицето му. Гледката навън беше очерователна,Мин бе клекнал и галеше пухкавото си,кафяво пуделче. Хвърли една жълта топка за тенис и кученцето я подгони. Случката от имението Джънг се бе загнездила в съзнанието на Хосок,може би се питате какво точно се бе случило.

-Кой е там.-по-големия се паникьоса още повече и тогава Мин влезе в стаята,но нямаше никой.
-Холиии ти ли си?-провикна се ментовокосото момче и взе една топка за тенис от големия кош със спорт принадлежности и я хвърли на пода. Тя се търкулна и стигна стената. Но къде бе кучето? Ами то беше в шахтата и се съпротивляваше с Хосок. А защо? Защото тази малка палавница си вреше носа,където не ѝ беше работа. И Джънг не знаеше,как бе успяла да се завре в шахтата. Той пусна кучето и започна да лази по шахтата,мислейки че Юнги е излязал,но уви. Кученцето падна от вентилационната система и стресна стопанина си.
-Как се завря там,момиче?-мъника погледна нагоре и взе кученцето си.-изплаши ме,мислех,че е крадец.-и така Хосок не измъкна невредим благодарение на това малко пухче.

-Нима той излиза?-запита Джимин разсейвайки брат си от мислите му.
-Така ли?
-Да,очевидно....
-Мхм...-получи само следното хъмкане в отговор.
-Моного си разсеян,това не е типично за теб.-добави по-малкия повдигайки вежда.
-Нямам време,тръгвам по него.-взе сакото си и всякаш не чул и дума излезе от стаята,оставяйки блондина объркан и възмутен.

Хосок ходеше бавно по Юнги на голямо разстояние. Малкия водеше кученцето си със себе си на каишка. Бе се отплеснал и не забелязваше присъствието на брюнета около себе си, все пак беше много,много далеч. Зеленокосото момче седна на една пейка,вече се намираха в парка. Пусна кученцето да потича,а той си запали една цигара. Клатеше малките си крачена и гледаше към тях. Хосок се скри зад едно дърво и го наблюдаваше. Меката му и бяла кожа блестеше от слънцето, бузките му нямаха онзи красив,червен плам,но очите му,те блестяха така омайно както винаги,като звезди,сцепения край на устните му го правеше да изглежда още по-невинен но нима бе възможно?....

Мислите му бяха прекъснати от една малка моцунка,душеща краката му. Брюнета погледна надолу,ах защо това куче постоянно му се вреше? Усети как нещо го дърпа за крачола,какво ли можеше да е?
-Аххх разкарай се.-ритна го леко,но то не се отказа и започна да лае. -Ах, добре,добре печелиш.-животинчето сложи топка за тенис в ръката му. Беше олигавена страшно много. Героят ни изпуфтя и излезе от храста като хвърли топката. Загледа се в ментовокосото момче и се усмихна неволно. Онези черни очи,скрити от зелени кичури коса го гледаха с такава нежност. Хосок вдигна ръка и помаха,а другото момче всякаш възкръсна. И покима жизнерадостно,всякаш грееше. Брюнета тръгна към него,доста сериозен. Седна на пейката и се загледа в нищото.
-Цигара?-продума по-малкия и му подаде.
-Да,може.-взе я от малката му ръчичка,гледайки го в очите. Запали я,неотделяйки поглед. Облегна се назад и си дръпна веднъж, двапъти и накрая разтвори устни,за да изкара дима. Гледката беше прекрасна отстрани. Юнги присви крака и също си дръпна от цигарата си. Дори не разтвори устни а дима излезе помежду тях и се смеси с този на Джънг. Затвори очи,незабелязвайки чуждия поглед върху себе си.
-Не е хубаво мъници като теб да пушат.-дебелия глас до него привлече вниманието му. Обърна се към него.
-Не съм чак толкова малък. На шестнадесет съм.
-Къде учиш?
-Гимназията по психология.
-Какво съвпадение. И аз уча там.
-Кой клас си?! Не изглеждаш като ученик.
-Хех,често ми го казват-въздъхна- 11ти Б. Ами ти?
-10 Б.
-Еднаква специалност сме.-и настъпи неловка тишина,докато нещо още по-неловко не я наруши. Юнги тръгна да става от пейката,но се спъна от крака на Хосок. Точно когато щеше да побие глава в студения и твърд цимент,усети две големи ръце около кръста си. Погледа му срещна нечий гърди,след това се насочи бавно и плахо нагоре към лицето на другото момче.
-Бъди-приближи се към него-...по-внимателен.-по-малкия само кимна и преглътна шумно,но големите ръце така и не го пуснаха,бяха го обвили като птичи криле и го бяха скрили. Изглеждаше толкова малък и невинен,брюнета срещу него сложи кичур от косата му зад ухото му и гледаше все така нежно с тези черни,като маслини очи, понякога приличаха и на черен,течен шоколад,меки,блестящи и твърде нежни за тиранин като него.
-Студено е...-възкликна безизразно Джънг с мраморното си лице,но очите му казваха много повече от устните и лицето.