Вече в имението Мин,онзи русокос мъж седеше в стаята си и размишляваше над случилото се в склада,пукайки пръстите и врата си.
Ретроспекция:
-И защо?-прилепи го към стената.Джин се ядоса и го избута от себе си.
-Вече не сме заедно,ако не помниш.-погледна настрани.
-Не, че някога сме били.-това нарани сърцето на Джин,чашата преля.
-Да прав си,никога не сме били заедно,ти просто ме използваше,като своя играчка,аз за теб не бях нищо освен секс кукла,ИМЕННО ЗАТОВА НИКОГА НЕ СМЕ БИЛИ ЗАЕДНО,ЗАЩОТО...-бе прекъснат от чуждите устни върху свойте.
От очите му вече се стичаха сълзи,болеше го,чувстваше се използван,отново. Не отвърна а избута по-малкия от себе си.
-Защо толкова много ти харесва?М? Защо ти е приятно ДА СИ ИГРАЕШ С ЧУВСТВАТА МИ.-избърса очите си.-Ти може да нямаш сърце,но аз имам и изпитвам чувства,не съм камък като теб.-бутна един чифт обувки в ръцете му и излезе.
Край на ретроспекцията.
-Може и никога да не съм ти го казвал...но те обичам.
-Смятам,че най-добре е да си починем.
-Да,определено.-излегна се на леглото си Юнги.-Завиждам ти Джънгкук.
-Защо?
-Винаги носиш тези черни дрехи и си свикнал,толкова си силен и добре сложен добър си във всичко. Как го правиш.
-Не знам,но ми се струва,че ми подръжаваш.-побутна го и се излегна до него.
-Ще ми се...-изпуфтя.
-Ами тогава? Защо започна да носиш само тъмни цветове и да тренираш толкова много?
-Баща ми...
-Разбирам,е аз ти завиждам,защото си толкова умен. И моя баща иска да съм като теб но аз не съм...все пак е директора на училището,нормално е да иска сина му да е най-добрия,но аз не съм. Не съм от лошите ученици,но схващаш.
-Моля,баща ти е директора на училището?!!
-Толкова ли е зле?
-Не,но защо не си ми казал?-удари му рамото с юмрук.
-Охх,ставаш все по-силен. Честно казано това заболя.
-Съжалявам.
Можете ли да предположите,кой стоеше в храстите с бинокалчето си и наблюдаваше двете момчета? Мм,да Джимин,Хосок и дясната му ръка Технолог.
-Какво казват?-попита Джим.
-Не знам да не съм ме...
-Юнги казва на Кук,че е единствения му приятел,Кук отвръща,че е взаимно,а сега се смеят. Говорят си за Джимин,Кук пита Юнги дали има номера му...-двете момчета гледаха Тае недоумявайки как го прави.
-Брат,защо не си ми казал,че го можеш?
-Да,Техьонги...защо не каза поне на мен?
-Телефона ти,ще звънне,Джимин точно след 3,2...-и се чу мелодията от телефона на Джънг.-...1.
-Но ти как...?
-Вдигни.-каза сериозно Те. Малкия кимна и вдигна.
-Ало...да, разбира се,че искам...да,нека и Кук дойде...о да,но с мен и Хосок в момента е един приятел и...ол супер... добре до после.
-Какво стана?
-Искат да излезем...
-Но защо толкова късно?-обади се най-големият,а именно Джънг Хосок.
-Говореха за утре след училище.
-Хьонг...кажи ми,че няма да бодуваме цяла нощ,за да видим дали Кук ще си тръгне.
-О и още как.-отново показа лукавата си усмивка.
-Готов ли си за утре,Техьонг?
-Напълно.

BINABASA MO ANG
Why you hate me? ^•^
Fanfiction-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше...