Why you hate me? ^•^

nine

Мина още една шибана седмица,както би се изразил Хосок. Поредната безсънна нощ минаваше,а той седеше на бюрото си на нощната лампа. Отново разглеждаше снимките на онова момче,с всяка снимка започваше да го мрази все повече и повече.
-Какво знаем за него?-бе готов да обобщи всичко,или по-скоро да осъзнае ,че нямаше нищо. Извади тефтера си и започна да записва едно по едно.

1. Визия:
-ментово зелен коса
-черни и малки очи
-висок около 170
-носи очила
2. Гей
3. Тормозен е
4. Винаги е сам
5.......

Замисли се, само с колко малко разполагаше. Не знаеше нищо за навиците и хобитата му,та дори не бе сигурен Юнги или Йонг се казваше. Въздъхна и се облегна назад. Разтърка очите си и изпуфтя. Излезе на терасата и се загледа в голямото имение Мин. Какво да прави сега? Не толкова изморен. Тогава видя малкия ментовокоско да излиза на терасата си. Веднага клекна и започна да го наблюдава,вече му бе станало навик. Беше толкова съсредоточен в малчото,че не му правеше впечатление нищо друго. Изпиваше го с поглед,както всяко негово движение. Извади телефона си и започна да го заснема на видео, всяко негово движение. Той си извади цигара и я запали,като седна на циментовата тераса. Нищо интересно, просто пушеше. Тогава Хосок получи известие на телефона си.
-Хъм?-очуди се. Джимин му бе писал.

Джимин:
Нещо ново покрай Мин?

Хосок:
Стига задавал
въпроси и ела
много тихо на
терасата в стаята ми и по бързо,нямам цяла вечер.
Повикай Техьонг и нека си вземе фотоапарата.

Дори не видя какво му бе отговорил просто затвори телефона. Продължи да гледа мъника съсредоточено. Съвсем скоро Джим дойде тромаво и шумно,а брат му го дръпна за ръката и изшътка.
- Сети ли се да вземеш бинокала?
-Не....
-Ах защо аз трябва да мисля за всичко? Върви го вземи.-той само кимна и отиде на бързо да го донесе. Заедно с Техьонг клекнаха. Хоби взе бинокала и го загледа.
-Върви и му звънни. Искам да се видите сега. Разходете се,разпитай го.
-А ти,какво ще мързелуваш? Защо ти не го разпита миналия път?
-Не глупако ще се промъкна у тях и не го разпитах,защото е странно някакъв си непознат да те пита лични неща.
-Добре де,добре. Днес си много раздразнителен.-по-големия го погледна злобно като анаконда. Само след миг телефона на Мин звънна,той без да се бави вдигна.

-Ало.
-Здравей,Юнги. Позна ли ме?-каза много невинно.
-Джимин,нали?
-Да...виж аз...-направи дълг палза и въздъхна.-съжалявам за миналия път.-отбележи с фалшива нотка вина в гласа си.
-Няма проблем.
-Бих искал....ако може да ти се реванширам.
-Не е нужно,аз...
-Но аз искам.-побърза да каже,не можеше да разочарова брат си,не и отново.-ако си свободен,нека излезем.
-Кога? Сега ли?-очуди се и се изправи. Това направи впечатление на гарвановокосия.
-Ами да...аз знам къде живееш,ще дойда до половин час.
-Добре,ам аз ще те изчакам отвън тогава. Чао.
-Чао.

-Йес.-каза си Джимин доволен,че бе направил нещо полезно. Дойде клекнал до терасата и погледна Юнги.
-Псттт. Той е съгласен.
-Знам,глупако. Изхвърча като файтун навътре. Техьонг ти наглеждай дали ще излезе,ако се прибере ми звънни по локитокито. А ти русокоско гледай да не се провалиш, защото ако ме хване ще си имаме сериозни проблеми.
-Няма да те разочаровам,хьонг.