Why you hate me? ^•^

ten

Малкия ментовокос дребосък тъкмо излезе през големите порти на имението. Едва-едва затвори огромната метална врата и зачака Джимин много радостен. Нима щеше да излезе с някого? Нима щеше да си намери приятел? Лицето му грееше,а бузките му бяха пламнали. Грееше от щастие като слънце. Само след миг Джимин,който се криеше зад едно дърво се показа от нищото.
-Хей.-усмихна се и бузките му се зачервиха.
-Здравей.-Юнги сведе поглед у се усмихна неволно. Беше толкова сладък в очите на Джимин,чиято усмивка се прокрадна,съвсем неволно и несъзнателно на лицето му. Русокосия младеж, толкова много се загледа в малкия ментов бонбон пред себе си,че забрави защо бе дошъл.

-Какво прави този идиот?-запита Хосок,който гледаше през бинокала си в очакване. Стисна ръце в юмруци,бе се изнервил зареди дългото чакане,или поне така си мислеше.

-Къде ще ходим?-Юнги гледаше по-високото момче толкова чисто и нежно,но думите му извадиха Джимин от мислите му,за който се проклинаше.
-Какво мислиш за парка?
-Съгласен съм.-и най-накрая двете момчета тръгнаха.

Гарвановокосия младеж веднага излезе от имението Джънг,давайки заръки на дясната си ръка.
-Не изпускай входа от поглед,разчитам на теб.-Техьонг кимна в отговор и със зорко око започна да наблюдава голямата метална порта.

В това време Джънг вече се бе покатерил на оградата или по-скоро металната решетка,приличаща на тези в затворническите килий,но много по-голяма и с повече шипове. Едва бе стигнал върха и се бе изморил,но щеше да продължи. Хосок беше курав младеж,който бихме могли да определим като мъж.  Прескочи я и започна бавно да слиза от вътрешната ѝ страна. Оставаха му още няколко крачки,за да стигне земята,но нещо не се връзваше. Беше твърде лесно. Веднага щом Хосок си го помисли усети,как го стресе ток. Той падна на земята и усети как нещо го набоде.
-Мамка му.-изруга и подскочи, забелязвайки капана до себе си. На косъм му се размина да загуби крака си в метален моряшки капан. Прескочи го много внимателно. Може би се чудите,как не е бил подготвен за това,всепак не за 1ви път влизаше. Може би това се дължеше на забравената от Юнги,отворена врата миналия път, или пък на късмета на Джънг,но кой ли знаеше? А и сега това не бе важно,гарвановокосия имаше по-голям проблем от това,а именно как да влезе в имението. Намираше се пред прага му до онова голямо дърво,от което падна миналия път. Дали да се опита отново да се покатери? Точно срещу него беше прозореца на стаята на малкия Мин,дано да беше отворен,всепак не трябваше да разбират,че някой е влизал там. Реши да рискува и започна да изкачва дървото,но щом стигна върха му остана разочарован. Прозореца бе затворен,героят ни изръмжа изнервено,но тогава му хрумна една налудничева идея.