Часа свърши,придружен от гласа на Хан-бин,който като по часовник уведоми,че часа бе свършил,защото училището нямаше звънци.
-...това е важно защ...
-Свършихме.
-Благодаря,Хан-бин.-отвърна раздразнено учителя.-Свободни сте.
Всички започнаха да излизат от стаята,но не и Юнги и чернокосото момче.
-Здрасти,Д-джънгкук.-обади се несигурно зеленокосото момче.
-Казвай ми просто Кук или Jk. Ами ти?
-А-аз съм Мин Юнги,но може да ме наричаш Ги или Юн.-беше неловко.
-Знам,как се казваш. Все пак сме съученици.
-Не знаех,че въобще някой ме забелязва.
-И аз не знаех,че някой забелязва мен.-усмихмаха се.
-Може би...би искал да сме приятели?
-Наистина ли?-усмихна се широко.
-Мхм...аз си нямам приятели.
-Аз също.-каза тъжно.-Освен може би Джимин и Хосок.
-Д-джимин. О-от 10ти В?-очите му светнаха.
-Да. Ам искаш ли някой път да дойдеш унас,за да учим?
-Наистина ли?-зарадва се.
-Да. Може да играем баскетбол. Ти знаеш ли как се играе?
-Ами горе долу.
Така неусетно минаха всички часове. Кук и Ги се сближиха доста,имаха доста общо. Вече започваха да си прибират нещата.
-Къде живееш,Ги?
-Близо до хълма след Кангул.
-Аз живея на Кангул. Искаш ли да тръгнем двамата натам?
-Да,разбира се.
Двете момчета излязоха от училището,без дори да подозират,че някой е точно по петите им.
-Какъв е този с Юнги?
-Това не е ли Джънгкук?
-Суна на директора?
-Син е на Директора?!
-Да...но какво прави с Юнги?-Хосок гледаше през бинокъла си.
-От един клас са.
-Хъмм интересно. Чакай,защо в имението Мин свети? -Джим се загледа добре.
-Е,аз живея тук.-усмихна се Кук.
-Какво казват?
BINABASA MO ANG
Why you hate me? ^•^
Fanfiction-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше...
