Моят живот по моите правила
🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞
Историята на едно младо момиче загубило всичко, което обича. Момиче свикнало със самотата още от дете. Разбира се във всеки тунел се намира лъч светлина, надеждата никога не умира. Ще открие ли най- накрая...
Брит- Много си красива,миличка. И все пак нужно ли е да ходиш, днес е Коледа, трябва да си със семейството си, а не на някакво благотворително парти. Ти не обичаш такива мероприятия, а и Джейми ще бъде там, Шери също, не искам да се измъчваш заради тях.
Джулиа- Нямаше да ходя, но Джейми ме провокира и в яда си казах,че ще отида. Той бил повече запознат с работата, защото работел отдавна и прочие. Колкото той е шеф, толкова съм и аз. Той ще бъде там като Вега, а аз като Салваро.
Брит- Този твой инат. ...
Наистина не обичах да ходя на такива събития, защото имаше твърде много хора, всички говореха само за пари и работа, затова и този път щях да остана закратко. Пообиколих малко, поздравих няколко от клиентите ни, както и бизнес партньорите и ето,че пред мен се появи моя скъп съдружник.
Джейми- Много си красива. Знаех си,че роклята ще ти стоя възхитително.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Джулиа- Смисъл? Какво искаш да кажеш?
Джейми- Аз ти бях подарил тази рокля, но малко се поскарахме и ти напук на мен облече друга, която също ти стоеше много хубаво,но тази ти стой много,много,много хубаво.
Джулиа- Ако знаех нямаше да я облека.
Джейми- Хайде да танцуваме- каза,след като оркестъра засвири и няколко двойки започнаха да танцуват, а той без да получи отговора ми,хвана ръката ми и ме дръпна към себе си.
Джулиа- Не искам да танцувам с теб.
Джейми- Всички ни гледат, не прави скандали.
Джулиа- Забрави ли за облога? В момента ме докосваш, значи губиш.
Джейми- Ти също ме докосваш, а и ние танцуваме като колеги, тоест това не е личен танц, а професионален, така че облога е все още в сила.
Джулиа- Скоро няма да бъдем колеги, все пак аз ще замина. Всъщност е по-правилно да танцуваш с Шери, все пак след като аз си тръгна тя ще остане, ще бъде до теб, ще бъде майка на детето ти, затова е най-добре да танцуваш с нея, хората трябва да свикват да виждат нея около теб.
Джейми- Ядосваш ме,когато гориш така.
Джулиа- И какво ще направиш по въпроса?
Джейми- Ще те отвлека, далеч от всички, ще бъдем само аз и ти.
Джулиа- Ще избягам от теб.
Джейми- Ако трябва ще те вържа,но ще си до мен.
Джулиа- Винаги искаш да става, това което ти искаш, искаш да контролираш всички,но не и мен. В твоя живот няма място за мен.- отвърнах и се отдръпнах от него, защото музиката беше спряла. Насочих се към вратата, исках да си тръгна преди някой от гостите да ме заговори. Насочих се към паркинга за да помоля пиколото да ми повика такси. Докато разговарях с него забелязах Шери, която беше заедно с непознат за мен мъж. Двамата разговаряха доста разгорещено, стана ми любопитно за какво се карат, затова се приближих към тях. Скрих се зад колата близо до тях.
Шери- Казваше,че ме обичаш, че би умрял за мен, че би дал всичко за мен, а какво направи?
Той- Така беше, обичах те и все още те обичам. Признам, постъпих глупаво като си тръгнах и ти оставих само бележка. Трябваше да говоря с теб и да ти обясня как се чувствах. В онзи момент действах без да мисля. Бях объркан и изсплашен, много съжалявам Шери. Прости ми, моля те! Обичам и теб и бъдещето ни дете.
Джулиа- Вашето дете?- рекох след като застанах пред тях.
Шери- Джулиа?
Джулиа- Не мога да повярвам. Не, всъщност мога, не съм изненадана. Знаеш ли, съмнявах се,че наистина си бременна или затова дали Джейми е бащата, но наистина се надявах,че точно за подобно нещо не би излъгала. Какво, цял живот щеше да лъжеш Джейми,че е баща на детето ти? Толкава много ли ме мразиш, че ме отдели от любимия ми човек? Остави ме мен, ами Джейми, познавате се отдавна, приятели сте, как може да му го причиниш?
Шери- Джулиа, мога да ти обясня. Нека отидем някъде и да поговрим!
Джулиа- С теб няма за какво да говоря. Прави каквото искаш, аз отивам да разкажа на Джейми за лъжите ти- отвърнах и тръгнах обратно към входаната врата на хотела, а Шери вървеше след мен.
Шери- Почакай, не му казвай нищо! Дай ми малко време, аз ще поговоря с него и ще му кажа всичко. Обещавам!
Джулиа- Вече не вярвам на нито една твоя дума. Съжалявам Шери,но кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.
Шери- Джулиа, почакай..- каза и хвана ръката ми, при което аз се подхлъзнах на мокрите стъпала и паднах, след което изгубих съзнание...