Моят живот по моите правила

Имам нужда да бъда далеч от теб.

Ръцете му ширеха по тялото ми. Тениската, която ми беше дал лежеше на пода. Целувките му изгаряха кожата ми. Омразата и ненависта му към него ги нямаше. Бяха заменени от страхотното усещане, което ми доставяше. Устните му се отделиха от моите и отново започна да целува шията ми, след което слизаше надолу по гърдите ми, после коремчето и най-накрая така жадуваното място. Зарови главата си между бедрата ми и започна да поставя нежни целувки, карайки ме да изтръпна от удоволствие. Стонове се сипеха от устните ми. Изведнъж той спря. Надигна се и ме погледа в очите. Отново беше ухилен до уши.

Джейми-  Харесва ти, нали принцесо? Искаш да продължа. Искаш нали?-попита и вкара пръст в мен, но за кратко, явно пак искаше да ме ядоса.

Джулиа-  Искаш да ме измъчваш, нали?

Джейми-  Искам да кажеш, че ме желаеш! Кажи го и ще продължа.

Джулиа-  Мразя те!

Джейми-  Кажи го, принцесо!- настоя и сля устните ни, едновременно с което вкара два пръста в мен.

Джулиа-  Желая те, толкова колкото те и мразя.- рекох и той продължи да ме целува страстно, едновременно с което най-накрая вкара члена си в мен. Започна бавно, но постепенно усили темпото. Чувството беше неописуемо. Не можех да повярвам, че го правя, че му позволих да ме контролира. Знаех, че по-късно ще съжалявам, но не и сега. Сега не можех да мисля за последствията. Сега мислих за страхотното удоволствие което ми доставяше. Последни тласъци, най-върховните причинители на това двамата да свършим едновременно. Той се настани до мен на дивана, макар че беше тясно успя да се намести. И двамата дишахме учестено. Никой нищо не казваше. Тишината ми помогна да се върна в реалността. Обърнах се към него, той също ме гледаше и както обикновено си беше усмихнат.

Джулиа-  Отиди на другия диван!

Джейми-  Какво?

Джулиа-  Не искам да спиш до мен, затова се премести.

Джейми-  Току що правихме секс, бях върху теб, под теб и къде ли още не, а сега ми казваш, че не искаш да спиш до мен. Ти луда ли си?

Джулиа-  Ти ме отвлече, но аз съм била лудата. Махни се!

Джейми-  Добре, така да бъде.-отвърна, стана, взе дрехите си и тръгна, но не към другия диван.

Джулиа-  Къде отиваш?

Джейми- Горе. Смятам да спя на огромното, широко, просторно и меко легло, а ти си стой тук на неудобния диван, след като не ме искаш.