Една седмица по- късно...
Бях пред дома на Джейми. Беше късно вечерта, минаваше полунощ. Със сълзи на очите натиснах копчето на звънеца. След малко вратата се отвори.
Джейми- Нали имаш ключ, защо звъниш?- попита, а аз не отговорих, просто го прегърнах.- Какво е станало? Защо плачеш?- добави, след като забеляза насълзените ми очи.- Хайде да влезем!- хвана ме за ръката и ме отведе в дневната,където седнахме на дивана. Застана срещу мен и избърса сълзите ми.- Сега ми кажи какъв е проблема!
Джулиа- Казах на баща ми за връзката ми с теб. Той много се ядоса, скарахме се, поиска да те оставя, да те забравя.
Джейми- Но си тук.
Джулиа- Аз си нямам никого Джейми. Моето семейство е баща ми, поне беше до днес. Щом разбра,че не искам да те оставя каза,че се отрича от мен,че вече не съм негова дъщеря.
Джейми- Тогава защо не остана при него?
Джулиа- Защото там не се чувствам обичана. Той никога не се грижил за мен, не ме обичал. След смъртта на майка ми ме отпрати и съвсем се отчуждихме. Накара ме да се върна от чувство на вина, от съжаление. Аз нямам други роднини освен него. Приятелите ми загинаха в катастрофата. Единствено Лейла ми остана. Както и ти, затова избрах теб пред баща ми. Когато съм с теб не мисля за това колко съм самотна и нещастна, а върна ли се в имението се чувствам ужасно, сякаш съм сам сама на света. Разбира се ако и ти не ме искаш ще си тръгна.
Джейми- Не говори глупости, как не бих те искал. Не плачи повече, той не заслужава сълзите ти. С мен винаги ще бъдеш щастлива!- отвърна и ме прегърна.
Джулиа- Тази седмица са последните изпити, след това завършваме. Баща ми ме лиши от наследство и от акциите ми във фирмата. Никой няма да ме вземе на работа знаейки,че съм Салваро. Не знам какво ще правя.
Джейми- Чак никой да не те вземе. Аз ще те взема на работа при мен. Ще работиш за Вега.
Джулиа- И като каква ще работя там? Като твоя секретарка? Ще ти нося кафе по цял ден, ще можеш да ме командваш, а аз ще бъда длъжна да изпълнявам всичко,което поискаш.
Джейми- Звучи изкушаващо, но вече си имам секретарка, а и ти си прекалено класифицирана за да изпълняваш такава длъжност. Учеше бизнес администрация и изкуство, но тъй като не обичаш да се занимаваш с административните процедури можеш да поемеш рекламната дейност. Разбираш от изкуство, имаш усет към красивото, имаш добър вкус, аз съм пример за добрия ти вкус.
YOU ARE READING
Моят живот по моите правила
FanfictionМоят живот по моите правила 🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞 Историята на едно младо момиче загубило всичко, което обича. Момиче свикнало със самотата още от дете. Разбира се във всеки тунел се намира лъч светлина, надеждата никога не умира. Ще открие ли най- накрая...
