Моят живот по моите правила

Отмъщение

Лейла-  Сигурна ли си,че искаш да го направиш?- попита ме, след като ѝ разказах за плана си.

Джулиа-  Напълно. Няма да се справя без теб, но ако не искаш да ми помогнеш ще те разбера.

Лейла-  Не говори глупости, винаги ще бъда до теб! Просто се притеснявам за теб. Не познавам добре Джейми, но знам какво ще стане щом разбере,че записите ги няма, ще обвини теб и се страхувам,че може да ти стори нещо.

Джулиа-  Нищо няма да ми направи, ще го изманипулирам, не се тревожи! Ти само следвай плана, другото е въпрос на късмет.

...

А какъв беше плана? Много прост- Джейми да се скара с баща си. Днес нямах лекции, затова щях да отида право при Джейми. Станах рано, приготвих се и излязох. Исках да стигна преди Джейми да реши да отиде в компанията. Щом бях пред дома му, натиснах копчето на звънеца и вратата се отвори след минута, слава Богу стигнах навреме. Джейми все още не се беше облякъл, беше по шорти, гол до кръста и все още си търкаше очите, което означавяше,че съм го събудила.

Джулиа-  Добро утро!- рекох и се усмихнах, а той ми направи място за да вляза.

Джейми-  Колко е часа?

Джулиа-  6 и половина.- отговорих щом погледнах телефона си.

Джейми-  Защо си тук толкова рано?

Джулиа-  Да си тръгна ли?

Джейми-  Не. И все пак можеше да дойдеш по-късно, днес не сме на лекции.

Джулиа-  Да, но ти със сигурност си на работа или се лъжа?

Джейми-  Така е,ще ходя до кампанията, но по-късно.

Джулиа-  Не исках да те испусна. Като отидеш в компанията потъваш в работа и се самозабравяш. Извинявай,че те събудих!

Джейми-  Няма проблем. Ще пиеш ли кафе?

Джулиа-  Аз ще направя кафе, ти отиди да се облечеш.

Джейми-  Или аз ще направя кафе, а ти ще отидеш да се съблечеш.

Джулиа-  И така може. Качвам се горе, а ти не се бави.- отвърнах и се запътих към спалнята му.

Джейми-  Не си се съблякла.- заяви, след като влезе в стаята.

Джулиа-  Нали ще пием кафе, не искам да те разсейвам.

Джейми-  Предпочитам теб, пред кафето- отвърна, след като остави чашите и се приближи към мен.